Социалистически герои: първата Skoda Octavia

До Втората световна война Чехословакия има една от най-развитите автомобилни промишлености в света - с изобилие от производители, модели и със завидно богатство от собствени решения, технологични и дизайнерски.

Разбира се, след войната настъпват драматични промени. Първо, през април и май 1945 съюзнически бомбардировачи на практика унищожават заводите на Skoda в Пилзен и Млада Болеслав.

Тази архивна снимка показва 324-а американска бомбена ескадрила на път към последната си мисия през войната - бомбардирането на Skoda Works в Пилзен

Макар по това време да произвеждат военна техника за германците, двата завода са пощадени до момента, защото са опасно близо до населени квартали и рискът от цивилни жертви е голям. През пролетта на 1945 войната върви към своя край и е ясно, че продукцията на двата завода няма да успее да стигне до фронта. Решението за атакуването на Пилзен на 25 април е политическо - за да не попаднат машините и технологиите в ръцете на съветските войски. В Пилзен загиват само шестима работници във фабриката, но погрешно насочени бомби разрушават 335 къщи и убиват още 67 цивилни.       Фабриката в Млада Болеслав е бомбардирана от съветски "Петляков Пе-2" - на практика ден, след като войната е свършила       Още по-спорна е бомбардировката над Млада Болеслав, извършена от съветската авиация на 9 май - на практика ден, след като Германия е капитулирала. Градът е важен транспортен възел и в него са се събрали доста германски военни. Оправданието за атаката е, че те не спазвали условията на капитулацията. Загиват 500 души, от които 150 - чешки цивилни, а фабриката на Skoda е срината.      Така изглежда фабриката в Млада Болеслав след съветските бомби. Фотография от чешкия държавен архив     Въпреки понесените щети в Skoda бързо успяват да възобновят производството, сглобявайки отначало довоенната Popular 995. А през 1947, когато в СССР започват да правят Москвич-400 (на практика Opel Kadett модел 1938), чехите са готови да отвърнат с първия си следвоенен модел - Skoda 1101 Tudor.

В интерес на истината това не е точно нов модел, а просто силно модернизирана кола от 30-те години. Задвижва се от 1.1-литров двигател с мощност 32 конски сили (за сравнение двигателят на москвича, със същия обем, вади едва 23 коня).        1101 Tudor - първият следвоенен модел на Skoda      Най-значимите промени по Tudor са в дизайна - все още с издадени калници, а не понтонна конструкция, но все пак доста по-модерна в сравнение с довоенните модели.

Tudor не е точно масов модел: суровините недостигат, а и във вече социалистическата Чехословия (след 1948) редовият гражданин не може и да си мечтае за собствена кола. През 1952 например са регистрирани едва 53 коли на частни лица. Част от производство отива за армията от държавни и партийни чиновници, но лъвският пай - до 90% - е за износ, за да се осигури конвертируема валута за държавата. Тъкмо затова и Skoda 1101-1102 има толкова много модификации: кабриолет, триврато комби и даже роудстър.       Skoda 1200. Обикновените чехословашки граждани не могат да си я купят, даже и да разполагат със средства

През 1952 гамата е обновена с Skoda 1200 - първия модел с изцяло метална каросерия, докато при Tudor тя е отчасти дървена. Моторът вече дава 36 конски сили, а в Skoda 1201 - цели 45 коня. Комби вариантите на 1202, произведени във Връхлаби, се изнасят за целия соцлагер, включително и България, като линейки. Никой друг в Източния блок все още не произвежда такъв тип автомобил.        Skoda 1202 Combi като линейка. Такива са внасяни и в България, макар че не успяхме да открием данни за точните бройки. Някои още служеха в окръжните болници през 80-те години        През втората половина на 50-те, след краха на сталинизма и култа към личността, в Чехословия започва видим подем - и духовен, и промишлен. Негово ярко отражение при Skoda е новият модел 440. Първоначално е наречен Spartak, но после се отказват от името - да не прозвучи твърде революционно на потенциалните купувачи на Запад. Първата серия е с познатия 1.1-литров мотор с 40 коня, после се появява и вариантът 445 с обем 1.2 литра и 45 конски сили. Именно тя е и първата кола, получила името Skoda Octavia.       Skoda 440 Spartak. Името на тракийския гладиатор обаче скоро е зачеркнато - да не би да прозвучи твърде "комунистически" на клиентите оттатък Желязната завеса. На ЧСФР отчаяно й трябва конвертируема валута

Отново експортно ориентираните чехи предлагат голямо разнообразие от форми - има седан, има триврато комби, има даже елегантен роудстър с мек и твърд покрив, наречен Felicia. Появяват се и по-спортни варианти с два карбуратора - при тях 1.1-литровият мотор вади 50 коня, а 1.2-литровият - 55. Максималната скорост скача до 125 км/ч - добър показател за епохата при толкова малък работен обем.       Skoda Octavia, производство 1955 година        В началото на 60-те заводът в Млада Болеслав е основно реконструиран и започва производството на напълно нов модел със задноразположен двигател - Skoda 1000 MB (от Мlada Boleslav, макар че в българския шофьорски фолклор е позната и като "1000 Малки Бели"). Но двигател отзад и комби не е много добро съчетание, затова производството на старата Skoda Octаvia Combi продължава чак до началото на 70-те години.

Вижте Skoda Tudor, Octavia и Felicia в детайли (ГАЛЕРИЯ):