Отворете капака на някой автомобил и 90% има шанс да се натъкнете на четирицилиндров двигател. Дизайнът му е прост и евтин за производство, компактен е и позволява характеристики, достатъчни за повечето автомобили.
Обърнете обаче внимание: по-голямата част от тези двигатели имат работен обем от 1,5-2 литра, тоест обемът на всеки цилиндър не надвишава 0,5 литра. Рядко четирицилиндров двигател има по-голям работен обем. Дори тогава цифрите са само малко по-високи: 2,3-2,5 литра. Типичен пример е семейството Duratec на Ford-Mazda, в което по-старият двигател е с обем 2,5 литра (инсталиран на Ford Mondeo и Mazda CX-7). Или, да речем, 2,4-литровият, с който са оборудвани кросоувърите Kia Sportage или Hyundai Santa Fe.
Защо дизайнерите не увеличават още повече работния обем? Има няколко препятствия. Първо, заради вибрациите: при редовия 4-цилиндров двигател инерционните сили от втори ред не са балансирани, а увеличаването на обема рязко повишава нивото на вибрациите (а това води до намаляване не само на комфорта, но и на надеждността). Решението е възможно, но не лесно - обикновено със сложна система от балансиращи валове.
Има и основни конструктивни проблеми - за голямото увеличаване хода на буталото пречи ръстът на инерционните натоварвания, а ако диаметърът на цилиндъра се увеличи значително, нормалното изгаряне на горивото става трудно и рискът от детонация нараства. Освен това има затруднения и със самото монтиране - например заради височината на предния капак.
И все пак в историята на автомобилната индустрия има доста голям списък с изключения. В селекцията на Motor умишлено не влизат дизелови двигатели - особено за тежкотоварни машини, сред които има и с обем до 8,5 литра. Такива двигатели са сравнително бавни, поради което ръстът на инерционните натоварвания не е толкова ужасен за тях - в крайна сметка те са свързани с оборотите в квадратична зависимост. Освен това процесът на изгаряне в дизеловите двигатели е организиран по съвсем различен начин.
По същия начин не са включени различни експерименти от началото на 20-ти век - например четирицилиндровият бензинов двигател на Daimler-Benz с обем 21,5 литра. Тогава създаването на двигатели е още в началния си стадий и инженерите не са запознати с много от ефектите, които се случват вътре в него. Поради тази причина в галерията по-долу са само четирицилиндровите гиганти, родени през последните 60 години. Вижте четирицилиндровите двигатели с най-голям работен обем (ГАЛЕРИЯ):