Те се появиха сякаш от нищото в края на миналото десетилетие, и за нула време завладяха света. Днес QR-кодовете (съкратено от Quick response - бърз отговор) са къде ли не: в рекламите, социалните медии, дори по бутилките Coca-Cola. Но малцина знаят, че те са замислени не за маркетинг, а за производствени цели. И са рожба на автомобилната промишленост. Пръв ги въвежда Denso, японският производител на автомобилни компоненти , в зората на 90-те години. Denso е част от групата компании на Toyota, която притежава 25% от капитала й.
Масахиро Хара, създателят на QR кода
На практика QR-кодът е просто един по-добър баркод. Традиционните баркодове вършат работа в супермаркета, но имат и много ограничения. Те побират само по около 20 цифрови знаци в хоризонтален ред. Не могат да се използват за сложните японски азбуки - kanji и kana. И ако бъдат дори частично повредени, вече не могат да се сканират. Случвало ви се е на касата в супера. Но ако се случи във високоавтоматизиран завод, това е скъпоструващо прекъсване на процесите.
През 90-те японската икономика беше в рецесия. Автомобилната и електронната промишленост трябваше да се преобразят, разказва Масахиро Хара, действителният създател на QR кода, в интервю за R&T. "За да се справят с промяната, компаниите в тези сектори трябваше да се справят с огромно многообразие от компоненти, и да съхраняват повече информация за всеки продукт в системите си. Това влоши много ефективността на фабриките, защото работниците трябваше все по-често да сканират баркодове - трудна и уморителна работа", обяснява Хара.
Трите квадрата по ъглите на QR кода са всъщност маркери за позиция, което позволява той да се чете от всякакъв ъгъл - неимоверно улеснявайки живота в складовете по света
За да реши този проблем, през 1994 Масахиро Хара представя готовия QR код. Той е разработен така, че да позволява кодиране на информация и хоризонтално, и вертикално. Един код може да съхранява до 7000 отделни знака, включително и канджи и кана. Освен това може да се сканира от всякакъв ъгъл, благодарение на квадратите в три от ъглите си, които действат като детектори на позицията. Такаюки Нагая, колега на Хара, създава и специална "коригираща" функция за QR-четците. Благодарение на нея кодът може да се разчете, дори ако част от него е повредена или зацапана. Хара признава, че разработката му не е била предназначена за конкретна промишленост. Но компаниите от обръча на Toyota първи я въвели в практиката.
Хара в склада на Denso, където за пръв път изобретението му е въведено в практиката
Toyota от десетилетия се слави с безмилостно преследване на ефективността в производството. Компанията създаде цяла философия в това отношение, която днес се прилага от повечето конкуренти и която цели пълно премахване на отпадните продукти.
Важна част от тази философия е така нареченият "навременен склад" - тоест отделните компоненти да се появяват чак когато станат необходими, вместо да заемат ценно пространство. Във фабриките на Toyota се държат възможният минимум части. Нови се поръчват само когато станат нужни. Това изисква много прецизен контрол върху доставките и складовите наличности - и ето го решението под формата на QR кода.
Резултатът е светкавичен. Когато пишат бестселъра "Машината, която промени света", авторите Джеймс Уомак, Даниъл Джоунс и Даниъл Руус изпращат анкетни формуляри до Toyota. Един от въпросите е за колко дни стигат складовите наличности в завода. Японският мениджър учтиво пита дали не става дума за грешка в превода - сигурно имат предвид "за колко минути"?
Когато попитали мениджър на Toyota за колко дни стигат складовите наличности в заводите, той се изумил: "Сигурно имате предвид за колко минути?". На снимката е заводът на компанията в Цуцуми
Разбира се, QR кодът не е нито първата технология от този тип, нито единствената. Но именно той успя да се наложи в световен мащаб - най-вече заради маркерите за позиция и възможността за коригиране на грешки. Има и трети ключов фактор, който спомогна за глобалното му разпространение: охотата на Denso да отвори патентите, така че всеки да може да го ползва безплатно. "Вярваме, че е важно да се създаде среда за всички да използват новите технологии - само така че могат да се разпространят наистина широко", казва Хара.