IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Черно море

Когато България бе пионер в електромобилите

Още през 1969 у нас е създадена кола на ток с цели 240 км пробег

България днес далеч не е сред лидерите в прехода към електромобили: нито политиката на държавата, нито доходите биха спомогнали за обратното. Но беше време, когато нашата страна бе на гребена на вълната в разработките на електрическо задвижване. Гигант като BMW представи първия си електрически прототип - BMW 1602e - през 1972. Първите български машини от този тип се появиха съответно пет и две години по-рано. Нека си ги припомним.


Елмо 70, български електромобил

Eлмо 70 - електромобил, който чувствително надминава като показатели повечето си конкуренти и на Запад, и на Изток (виж галерията под статията)


Електрическото автомобилно задвижване е старо почти като самия автомобил. Машини с четири колела и задвижване от батерии се продават още в последните години на XIX век, дори започват да набират скорост в началото на ХХ, преди разработването на нови петролни полета и драстично спадналата в резултат цена на бензина да дадат предимство на двигателя с вътрешно горене.

През 60-те години, благодарение на напредъка в областта на акумулаторите, някои конструктори се връщат към идеята. По нея се работи във Ford и Chevrolet отвъд океана, а в Европа - в Германия, Франция... и България. Всъщност България има сериозно предимство в тази област заради развитото в страната производство на електрокари - за неговите нужди в БАН е създаден отделен Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ).


Пионер, Елмо 70, български електромобил
"Пионер" - първият български електромобил, показан пред публика през 1967


Тъкмо неговият екип през 1967 създава първия български - а и изобщо източноевропейски - електромобил. Наречен "Пионер", той е "лека кола за два пътника", както разказва статията в тогавашното списание "Наука и Техника". Електрическият двигател с мощност 6.3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на машината е едва 850 килограма.

Две години по-късно в пловдивския завод на ДСО "Балканкар" започва работа по наследника на "Пионер" - вече напълно реален и с практична насоченост прототип на основата на Москвич 426. Проектът е наречен "ЕлМо 70" и се ръководи от инженерите Веселин Монев, Здравко Стойков и Карекин Хампарцумян.


Елмо 70, български електромобил


За да бъде преоборудван в електромобил, оригиналният "Москвич" трябва да понесе доста модификации: диференциалът е отстранен и заменен с електромотор, свързан с планетарен редуктор с предавателно число 1:4.67. Електромоторът е с номинална мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи едва 65 кг. Коефициентът му на полезно действие е 85% - близо три пъти над конвенционалния двигател с вътрешно горене, използван от "Москвич".

Истинската новост в Елмо 70 обаче е батерията, създадена в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. По същото време електрическите прототипи на Ford ползват оловни батерии с капацитет 5.75 киловатчаса, в Япония Hitachi разработва никелово-цинкови с капацитет 24.9 кВтч, а българската е цинково-въздушна, с капацитет цели 40 кВтч. На всичкото отгоре тя е значително по-лека от японската разработка - 400 кг срещу 697 за продукта на Hitachi.


Елмо 70, български електромобил

Батерията на Централната лаборатория по електрохимични източници на ток, съпоставена с някои от конкурентите по онова време


Все пак 400 кг са значителен допълнителен товар и това налага основно преработване на задния мост на москвича. Отзад е добавен допълнителен вентилатор за охлаждане на батерията.

Колата не е особено бърза - развива до 60 км/ч. Но за сметка на това пробегът й напълно съответства дори на днешните стандарти за електромобили - той е 240 километра в реални условия, както показват изпитанията по столичното Околовръстно шосе ("Наука и Техника" описва как при първите тестове шофьорът бил спрян от любопитен катаджия, защото колата не издавала звук.  Оказало се, че изпитателят си е забравил документите в лабораторията).


Елмо 70, български електромобил

Статия за проекта в списание "Наука и Техника" от 1970


Българската технология е значително по-напредничава от тази в съветския електромобил ВАЗ-2801, който се появява през 1975 с никелово-цинкови акумулатори, 40 км/ч максимална скорост и 110 км максимален пробег. Новаторската въздушно-цинкова батерия на БАН има само един недостатък - енергията се получава от изгаряването на цинковия електрод във взаимодействие с кислорода от въздуха.


BMW 1602 E, електромобил
Схема на експерименталното eлектрическо BMW 1602Е, разработено за олимпиадата в Мюнхен през 1972. Българият ЕЛМО чувствително го превъзхожда по повечето показатели


На сравнително кратки интервали скъпият електрод трябва да се подменя. Въпреки това разработката на ЦЛЕХИТ е окачествена като многообещаваща от чужди наблюдатели - но след това проектът е изоставен. И до ден-днешен няма официално обяснение защо. А изследвания върху потенциала на въздушно-цинковите батерии текат и в момента в американския MIT, Университета на Сидни и в японската Sony.


10 електрически автомобила от 60-те и 70-те години (ГАЛЕРИЯ):

 

 

0 от 500
  • #16
    15 rate up comment 3 rate down comment
    анонимен ( преди 3 години )
    Браво! Още едно доказателство че българският ген е творчески и е дал много за развитието на човечеството!
  • #15
    7 rate up comment 17 rate down comment
    Аз ( преди 3 години )
    Цинк въздушните батерии не се зареждат принципно. На всеки 400 км сменяш батериите? Какво е това безумие? БАНанова му работа.
  • #14
    16 rate up comment 3 rate down comment
    Ганчовец ( преди 3 години )
    шега, шега, ама май нашето москве е било с най-добри показатели за пробег. Много ми 'хареса' лесната подмяна на батерията на мерцедес бусчето
  • #13
    9 rate up comment 1 rate down comment
    Добавка ( преди 3 години )
    ..все пак, делото на електромобилите с бг начало/батерии не е съвсем замряло. Виж кариерата на Пламен Атанасов, възпитаник на ЦЛЕХИТ, сега в UC Irvine ..а също и други от БАН, сега по тази писта чужбина ..
  • #12
    9 rate up comment 1 rate down comment
    Уточнение ( преди 3 години )
    "Здравко Стойков" вероятно е Стойнов, Бог да го прости, по едно време беше директор на въпросната ЦЛЕХИТ, след това неговата най-близка сътрудничка, след това ..лабът се казва ИЕЕС ..Карекин Хампарцумян пък е таткото на онзи банкер ..
  • #11
    13 rate up comment 14 rate down comment
    анонимен ( преди 3 години )
    айде, и "падна другаря" се включи... Тъкмо малоумния комунизъм е причината на изследванията на умни хора като тези да слагат прът тъпите доносници и кариеристи. Които владеят страната и досега. Така че хайде без жалби по соца, че да не посинееш
  • #10
    11 rate up comment 13 rate down comment
    Русия ( преди 3 години )
    Туй при лошия комунизъм!!!БГ 1989 по ИЧР на 27-мо място в света.
  • #9
    3 rate up comment 11 rate down comment
    анонимен ( преди 3 години )
    абе кви мотокари бе, брато, объркал си нещо сайта
  • #8
    25 rate up comment 25 rate down comment
    Запознат ( преди 3 години )
    Колкото и да не се хареса коментара ми на долните другари, българските мотокари бяха на много ниско ниво. Само хора, които са чели за тях в работническо дело биха могли да вярват на тези истории. Бил съм в заводите, бил съм на срещи с купувачи, и чужденци. Знаете ли какво беше положението през 70-те? Японците ни казваха - кажете кои сто мотокара от тези 1000 да пробваме и приберем.Ние избираме сто - от тях 70 дефектни. Останалите 900 не стават за нищо, това беше за "сериозен имидж"...
  • #7
    11 rate up comment 6 rate down comment
    Към "по-леко с ( преди 3 години )
    Човек прилича на ***, когато приема вицовете за истина.