По-голяма част от сегашните автомобили се строят на общи платформи. Това пести пари, тъй като помага на компаниите да се откажат от разработката и производството на компоненти. Печелят и клиентите, тъй като предлаганите им по-добри агрегати и оборудване струват по-малко. На мнозина обаче, този подход не им харесва, като техният основен аргумент – поставяне на знак за равенство между два модела, не е никак рационален.
Въпреки това, един от разпространените стереотипи е именно, че „модулните платформи убиват автомобилната индустрия“. По-консервативните хора казват: „Колите преди се правеха с душа, като главни бяха инженерите, а не маркетолозите“. Пуританите са още по крайни: „Сега колите са напълно еднакви“. Нека обаче да им припомним някои напълно различни автомобили от настоящето и от близкото минало, които са изградени на една и съща платформа. Примерите за това са в галерията отдолу:
Всички тези примери показват, че използването на общи платформи е добра практика. Преди двайсетина години производителите се чудеха как да направят нов модел, без да фалират. И всеки проект стартираше от нулата. Сега работата е съвсем друга – как да направят нов модел, който не се предлага от никой друг. Дали обаче собственикът на Lamborghini Urus се замисля, че всъщност кара VW Touareg? А шофьорът на Maserati Ghibli усеща ли, че плавното движение на неговият автомобил се дължи на платформата от Mercedes-Benz E-Class W211?
Има и още нещо – модулните платформи дадоха на света автомобили, които не биха съществували, тъй като разработката им щеше да е прекалено скъпа. Примери за това са споменатият вече Urus, а също така Lexus LC 500, Kia Stinger и др.
Снимки: Производителите