Сбъркани ли са наистина всички светофари?

Преди няколко години в американския град Нюбърипорт, щата Масачузетс, мъж получава по пощата си фиш от пътната полиция за преминаване на червен сигнал на светофар. Той обаче е убеден, че жълтата светлина на въпросното кръстовище свети прекалено кратко, връща се там и заснема всичко. Така доказва, че краткият жълт сигнал представлява голяма опасност за всички преминаващи коли - някои шофьори дават газ, за да "изпреварят" червеното, а други панически спират, за да не минат на червено. Човекът подава жалба в съда и фишът му е отменен. С това проблемът му е решен.

Друг мъж обаче подема дълга битка в опит да се реформира цялата методология за продължителността на жълтия сигнал. Той се казва Матс Ярлстрьом, електроинженер от щата Орегон, който пощурява, след като съпругата му получава фиш за преминаване на червено и започва съдебен спор. В крайна сметка глобата на съпругата му е отменена, но това не спира Ярлстрьом. Той решава да докаже по математически път, че цялата система с определяне времетраенето на жълтия сигнал е сбъркана. И успява. Докато се "бори със светофарите", Матс води и съдебна битка срещу Съвета на Инженерите в Орегон, който го глобява с 500 долара защото нямал лиценз за практикуване на професията си.

От случая на Матс се поинтересува Институтът на трафик инженерите (ITE), които правят проучване и миналата седмица публикуват резултатите. Накратко, те доказват, че Ярлстрьом е прав. Докладът им по въпроса е дълъг десетки страници, а обобщеният резултат е, че "практиките за определяне времетраене сигналите на светофара" са грешни. Поради това от ITE препоръчват на трафик инженерите да намерят начин за "определяне на подходящата продължителност на интервалите за смяна на жълтия и червения сигнал, която да осигури безопасно преминаване през кръстовищата, като в същото време се запази високото ниво на оперативна ефективност".

Формулата за изчисляване продължителността на жълтия сигнал е създадена през 60-те години на миналия век и е известна като кинематично уравнение. То елиминира това, което се нарича "зона на дилемата" (зоната, в която превозното средство не може нито да спре безопасно, нито да премине през кръстовището преди червения сигнал), стига скоростта на автомобила да е постоянна. Както например, ако карате със 75 км/ч когато светофарът светне жълто и продължите със същата скорост, всичко е наред.

Какво обаче ще стане, ако намалите скоростта, за да завиете. Тогава уравнението се разпада и може да си висите по средата на кръстовището, когато светофарът вече е светнал червено. Подобреното уравнение на Матс, наречено "разширено кинематично уравнение", приспособява факта, че при завиване скоростта пада - до средно 32 км/ч при ляв завой при преминаване през кръстовище и до 19 км/ч при десен.

Прилагане уравнението на Матс генерира изводи, които ще окуражат всеки, който някога се е сблъсквал с жълтия сигнал на светофара и не е успял да го "надвие". Например, ако трафик инженерите искат да зададат времетраене на жълтото, което кара шофьорите да забавят скоростта, а не да дадат газ до ламарината, това означава да удължат сигнала до 7 секунди. Не всички жълти светлини биха мигали толкова. Но дори и тези, които биха, не би трябвало да доведат до "постоянно жълто", при което водачът спира и се взира в сигнала, който все още не се е променил.

В крайна сметка докладът потвърждава, че в цялата ситуация има прекалено много променливи - широчина на кръстовището, възраст на водача, дължина и състояние на автомобила, метеорологични условия, време за реакция и т.н., че няма идеално решение. И следователно, най-добрата преценка дали да преминете на червено може просто да бъде...преценка. Според ITE, "обхватът на променливите ... прави прилагането на нулева толерантност неподходящо." Така че, добри и лоши новини, 108 години след изобретяването на жълтия сигнал на светофара.

Снимки: Shutterstock