Световният икономически форум ежегодно предоставя информация за икономиката в света, която включва и анализ на състоянието на пътищата. Този път става дума за трите града с най-лошите пътища, движението по които е не само трудно, но дори опасно.
Нуакшот, Мавритания
Пътната мрежа на Мавритания е с обща дължина от 10,6 хиляди километра, от които само 3000 са асфалтирани. Африканската страна с площ от 1 милион кв. км, има доста слаба икономика, което прави невъзможно поддържането на пътната мрежа на добро ниво, да не говорим за изграждането на нови.
В столицата Нуакшот почти няма пътна настилка с добро качество. Съответните служби извършват само поддръжка на пътната мрежа на минимално ниво, което не включва ремонтни дейности и създаване на необходимата инфраструктура.
Шофирането е опасно за хората, както и пътуващите с градския транспорт, който представлява малки маршрутки със 7 места. С най-лошо качество е пътят от Нуакшот до село Росо. Той е с дължина 203 км и се простира през напълно пусти места, където дори никой няма да може да помогне, ако нещо се случи.
Орхей, Молдова
Сред страните в Европа през последните няколко години най-тъжна е ситуацията в Молдова, където по-голямата част от пътната мрежа е в плачевно състояние. Причината за това е своеобразната държавна политика, резултатът от която е пълна липса на контрол върху изпълнителите, на план за развитие на инфраструктурата, както и особеният климат. Последиците от това са нарушение на технологиите по време на строителството на пътищата и техния ремонт.
От тази ситуация страда не само столицата, но и други градове, и най-вече старинният Орхей. Най-изненадващ е фактът, че градът има статут на туристическа забележителност, в близост до който се намира природният резерват Старинен Орхей. Дебелината на асфалта по градските пътища според един служител е "по-тънка от слой масло върху филия". Освен това няма паркинги и градски транспорт, а на една от улиците в центъра ремонтни дейности не са извършвани вече 40 години.
Рига, Латвия
По думите на кмета на латвийската столица страната абсолютно не е била готова да стане член на Европейския съюз. От общата сума, събирана като пътен данък, а това са около 36 милиона долара, само 10 млн. отиват в бюджета на града, което е напълно недостатъчно за извършване на пълен ремонт и поддръжка на пътищата.
Необходими са възстановителни работи както по централните улици, така и по мостовете, където поради лошите пътни условия властите бяха принудени да наложат ограничение на скоростта от 30 км/ч.
Освен това се отбелязва изключително лошото качество на ремонта, в резултат на което се налага многократно да се ремонтират едни и същи пътни участъци, например, след преминаване на тежкотоварни моторни превозни средства.