Дания, подкрепена от още 10 държави-членки, призова Европейския съюз да приеме стратегия, която да забрани продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене навсякъде на територията му от 2030 година. Подобна мярка би засегнала и България. Ако предложението не получи достатъчно подкрепа, което е почти сигурно, датчаните искат поне на правителствата да се разреши да налагат подобни забрани на национално равнище.
Датският министър на екологията Дан Йоргенсен настоява целият ЕС да забрани двигателите с вътрешно горене от 2030 година
"Трябва да осъзнаем, че нямаме време за губене", коментира датският министър на климата и енергетиката Дан Йоргенсен след срещата на екоминистрите от общността в Люксембург в петък. "План А би бил да въведем такава забрана на общоевропейско ниво", коментира Йоргенсен и добави, че ако това не се случи, трябва поне отделните страни-членки да имат подобно право. Датското правителство още преди година обяви планове да забрани бензиновите и дизеловите автомобили от 2030 година, но после бе принудена да ги отмени, защото противоречат на европейските принципи за свободно движение на стоки.
Представителите на България, Словения, Литва и Латвия обаче са настояли Еврокомисията първо да помисли за мерки, ограничаващи износа на стари и замърсяващи автомобили към по-бедните членки на съюза. Страни като България не могат директно да забранят вноса на стари коли по същата причина - това би нарушило принципа за свободно движение на стоки. В същото време за по-развитите пазари от Западна Европа е по-изгодно да продават автомобилните си отпадъци на Изток, отколкото да харчат пари за задължителното им рециклиране.
За западноевропейските държави е несравнимо по-изгодно да изнасят автомобилните си отпадъци на Изток, отколкото да ги рециклират за своя сметка
Предложението на датското правителство вероятно ще предизвика интереса на новия президент на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Тя вече обяви като приоритет на комисията си мащабен план, според който целият Европейски съюз да стане въглеродно неутрален до 2050 година. Утвърдената в момента цел е общността да намали въглеродните си емисии с 40% до 3020 година.
Транспортният сектор далеч не е най-големият източник на парникови емисии (селското стопанство дава над два пъти повече), но е единственият, в който въглеродният отпечатък расте в последната година, вместо да намалява. Основните фактори за това са намаляването на дела на дизеловите автомобили след Дизелгейт, нарастващата популярност на SUV моделите и непрекъснато растящият обем търговски доставки по суша.