Хосе Мария Лопес е сред най-добрите автомобилни пилоти в света, но определено не е сред най-известните. Аржентинецът е изключително прецизен, много е бърз, а освен това е и супер емоционален. Той има три световни титли в световния пистов шампионат за туристически автомобили (WTCC) със Citroen, беше много близо до място във Формула 1, а сега се състезава и във Формула Е. А вчера изкара една цяла обиколка на пистата „Сарт” (почти 14 километра) в борба със сълзите, която обаче загуби твърде бързо. Как обаче се стигна до това и защо 87-ото издание на „24 часа на Льо Ман” се реши от една абсурдна ситуация, която би трябвало да е чужда на големите заводски тимове, състезаващи се на най-високо ниво.
Накратко, тази година, както и през 2018, хибридните прототипи на Toyota – TS050 имаха сериозно преимущество – както по отношение на скоростта в състезателни условия, така и по отношение на по-дългите серии обиколки между спиранията в бокса – 11 срещу 10 на нехибридните прототипи. Което означаваше, че и тази година, при липса на сериозни технически проблеми пилотите на Toyota трябваше да определят помежду си кой ще спечели в Льо Ман. За 23 часа екипажът на Toyota №7 Хосе Мария Лопес, Майк Конуей и Камуи Кобаяши (на снимката) натрупа 2 минути аванс пред съотборниците си с №8 – Фернандо Алонсо, Себастиен Буеми и Казуки Накаджима.
И малко преди началото на последния час от състезанието докато Лопес беше на пистата, се активира датчикът за спукана гума – предна дясна според електрониката.
Лопес чинно се прибра в бокса, където предната дясна беше сменена, но секунди, след като потегли пилотът обяви по радиото, че спуканата гума е останала, като стана ясно, че е спукана задна дясна, а не предната. Това наложи още една обиколка с ниска скорост, заради която авансът на лидерите изчезна, а №8 излезе начело с 50 секунди аванс, които нямаше как да бъдат стопени до финала.
„Когато се появи първата аларма за спукана гума, не се притесних особено, тъй като беше ясно, че налягането не е много спаднало и мога да стигна до бокса с около 200 км/ч, така нямаше да загубя много време – обясни по-късно Лопес. – Сменихме гумата, излязох от бокса и секунди по-късно, в алеята пред боксовете разбрах, че спуканата гума е останала, просто механиците са сменили друга. Наложи се да направя още една обиколка, но гумата вече започна да спада сериозно и трябваше да карам с 50 км/ч, за да не се разпадне гумата и да закарам колата цяла до механиците.
„Тогава вече не успях да сдържа сълзите, плаках по време на цялата бавна обиколка, чак до боксовете. Беше много болезнено, много болезнено, но нищо не можех да направя, тези неща са част от битката в Льо Ман.”
По-късно техническият директор на Toyota Паскал Васлон обясни, че тимът е решил да смени само една гума на колата на Лопес, за да не поема допълнителни рискове с вече карани сликове.
„Един час преди финала вече разполагахме само с гуми, карани по четири стинта, т.е навъртели 44 обиколки – обясни Васлон. – А Лопес беше с нови гуми. Затова и сменихме само една гума, тъй като когато са нагрети старите гуми се пукат много по-лесно. Но не уцелихме правилната гума заради електрониката. За съжаление, пилотите на №7 трябваше да приемат, че съдбата не е на тяхна страна.”
LMP1 прототипите в Льо Ман са най-бързите автомобили в състезанието, като средната им скорост за обиколка надхвърля 220 км/ч, но пък за сметка на това разполагат с най-малко гуми – 48 слика за 24 часа или обикновено над 5000 пробег. Рекордът за най-дълга серия обиколка с един комплект е от 2018, когато Дженсън Бътън записа 55 обиколки с 4 гуми, но рискът вече употребявани гуми е много голям.
Тази поредица проблеми на №7 осигури втора поредна победа на екипът на №8, като Алонсо, Накаджима и Буеми спечелиха и световната титла в първия супер сезон (18 месеца и две издание на Льо Ман) на WEC. След този успех Алонсо напуска Toyota, тимът вече има 2 победи от 21 опита в легендарното състезание и догодина японците ще преследват трети пореден успех.