В автомобилната индустрия има примери на производители, които са постигнали успехи, но им се налага да започнат всичко от начало. Причините са различни - неуспехи на пазара, криза в самата компания, провал в маркетинга или в политиката. При Audi оправданието за подобен развой на събитията е Втората световна война.
Преди нея фирмата се справя добре, но всичко рухва. Част от заводите са унищожени от бомбардировките, а оборудването, което оцелява, е изнесено като репарации в бившия СССР. Едва няколко години по-късно компанията се мести в баварския Инголщад, където възобновява производството си. Първоначално това са мотоциклети и малолитражки, като дори ръководството на Volkswagen след поглъщането на Audi не вижда в нея нищо освен допълнителни мощности за производството на легендарния "Бръмбар".
Всъщност, самото придобиване на Audi от VAG през 60-те години на миналия век има точно такава цел - да се използва фабриката за производство. Техническият персонал на фирмата обаче не е съгласен и за да убеди новите собственици, разработва напълно оригинален автомобил - Audi 100. По това време се появяват още Audi 60, 75, 80, 90, а малко по-късно и Audi 50, което представлява копие на първия VW Polo.
Всички модели изпомзват платформи, двигатели и оборудване на Volkswagen, но Audi 100, например, е позициониран като "среден клас" и дори има претенции за "бизнес клас", където да се конкурира с модели на Mercedes и BMW. Тези две марки обаче имат двигатели с по-голям обем и по-висока мощност, докато в началото на "кариерата" си Audi разчита максимум на 1,9-литров мотор с 4 цилиндъра.
Ситуацията обаче се променя при втората генерация, която се появява през 70-те години. Тогава Голямата немска тройка все още не съществува, а най-големият мотор, с който разполага Audi, е 2,1-литров със 136 к.с. Благодарение на главния инженер на компанията по това време - Фердинанд Пиех, обаче на второто поколение на Audi 100 започват да се поставят 5-цилиндрови двигатели. Идеята да се конкурират Mercedes и BMW води и до следващата крачка - увеличаване на мощността на моторите, което е постигнато с поставянето на турбокомпресор. Така се появява Audi 200, което се предлага в два варианта - 5T (с турбомотор) и 5Е (с атмосферен двигател). В първия случай мощността е 170 к.с., а във втория - 136 к.с.
Технически самият модел почти по нищо друго не се отличава от стандартното Audi 100, като изключение правят задните спирачки, които са дискови. Окачването отпред е McPherson, а отзад е на греда, като при топ-версията пружините са по-къси. Като цяло обаче разположението на силовия агрегат и предното предаване са идентични с тези на първото поколение на Audi 100.
Каросерията също не е променяна, но има разлики във външния вид. При Audi 100 двата фара са правоъгълни, докато при 200 са сдвоени и са с по-малък размер. При 200 се появяват различни брони, който са с матово покритие (при 100 са хромирани), както и преден спойлер. Освен това, новият флагман на марката се предлага единствено като седан с 4 врати, докато "стотицата" е купе или лифтбек с името Avant.
Разбира се, има сериозни разлики между двата модели в оборудването на салона. При 200 има много велур, централно заключване и електрчески стъкла, а шофьорската седалка се регулира на височина. В задните врати са вградени пепелници, има и отделни плафони за осветление. Като опция се предлагат климатик, круиз-контрол, подрягаване на седалките, електрическо регулиране на огледалата и кожен салон, което прави от Audi 200 eдин от най-добре оборудваните модели на пазара.
С всичко това автомобилът дава заявка за участие в премиум-сегмента. От този модел за периода 1979-1982 г. са произведени по-малко от 30 000 бройки (срещу 800 000 от Audi 100), като те са продадени по цял свят. Това е първият опит на Audi да се пребори с Mercedes и BMW, чиито модели от този клас по това време - W123 и E12, са оборудвани с 6-цилиндрови двигатели с по-голям работен обем.
През 1983 г. излиза втората генерация на Audi 2000, която е базирана на третото Audi 100. Тя вече се предлага в четири варианта - 200, 200 turbo, 200 quattro и 200 quattro 20V. Версията turbo развива 180 к.с., като е един от най-бързите седани за времето с максимална скорост от 230 км/ч и ускорение от 0 до 100 км/ч за 8,1 секунди.
И тук, както и при първата генерация, базовото оборудване отговаря на това на най-скъпия вариант на Audi 100. По-късно се появява Audi 200 Exclusive, при който коженият салон и климатичната система са серийни.
Топ-версията на модела - 200 quattro 20V излиза през 1989 г., като разполага с 220 к.с. и развива максимална скорост от 242 км/ч. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 6,6 секунди. А освен като седан, второто поколение на Audi 200 се предлага и като комби.
Снимки: Auto.droom
-
Историята на най-странното Audi
Защо хората така и не харесаха иновационния А2
5
