Спомняте ли как изглеждаше сегмента на компактните и субкомпактните хечбекове пред 90-те години на миналия век. Там беше пълно с модели на Renault, Citroen, Peugeot, Seat, Volkswagen и Opel. Общо-взето - скучна работа. Нещата обаче заочнаха да се променят, когато Mercedes-Benz стартира изпитания на първата A-Class. Тогава всички започнаха да осъзнават, че се задават огромни промени в този клас. Осъзнаха го и в Audi.
Когато A-Class дебютира на автосалона във Франкфурт през 1997 г. като сериен модел, в съседния павилион Audi показва показва своя концептуалет компактен ван. Той се казва Al2 и изглежда доста нестандартно дори на фона своите конкуренти, тъй като е вдъхновен от показания по-рано концепт TT. Именно така в Audi си представят семейния, младежки автомобил, който трябва да бъде надежден, безопосен и икономичен.
Моделът обаче трябва да измине дълъг път до серийното производство, като името му е променено на A2. Дизайнът, който е дело на Люк Донкерволке и Петер Шрайер (сега двамата са в Hyundai-Kia), не претърпява сериозно промени, но инженерите на Audi са принудени да решат доста технически проблеми. Основният от тях е създаването и пускането на нов конвейер в завода в Некарсулм, който става родина на алуминиевите модели на Audi, в това число и на първия от тях - A8.
Именно алуминиевата носеща конструкция с пространствена рама става главното ноу-хау на A2. Преди това нито един производител не е рискувал да използва този метал и негови сплави в толкова големи количества, но в Audi рискуват, тъй като алуминият е по-устойчив на ръжда, а и е далеч по-лек от стоманата. В зависимост от версията A2 тежи между 895 и 1030 кг, докато най-леката модификация на A-Class има тегло от поне 1095 кг.
В същото време обаче алуминият се възстановява доста по-трудно след удар, което отблъсква купувачите. Освен това, той е и доста по-скъп, като за обработката му Audi използва специална лазерна технология за заваряване, а тя също струва много пари. Все пак става дума за 1999 г., когато подобни техники не са разпространени като в наши дни. Всичко това няма как да не се отрази на цената на А2.
Всъщност, Audi нe позициционира A2 като достъпен автомобил, тъй като цената му е на нивото на добре оборудван седан от сегмент D. Това значително стеснява кръга от потенциални клиенти и се отразява на продажбите. В Западна Европа на едно продадено A2 се падат по четири A-Class, тъй като хората психологически не са готоми за извадят голяма сума за кола, чиято дължина не надхвърля 4 метра, въпреки всички нейни достойнства.
По това време А2 е най-икономичният автомобил на Audi, а може би и най-икономичният автомобил с двигател с вътрешно горене в началото на XXI век изобщо. Това се дължи не само на малкото тегло, но и на ниското челно съпротивление - между 0.25 и 0.29. Разходът не превишава 6 л/100 м, а версията с 1.2 TDI двигател през 2003 г. печели екомаратона "Nordic Eco Run" с показател 2,62 л/100 км.
Именно тя (позната е като Audi A2 3L) е най-икономичната в цялата гама на модела, тъй като при нея всичко е направено именно с цел намаляване на разхода на гориво. Поставени са тесни гуми с малко съпротвление, има система "старт-стоп" и специални настройки на скоростната кутия. Трицилиндровият мотор с обем 1,2 литра развива 61 к.с. и може да вдигне максимална скорост от 168 км/ч. Тези характеристики не впечатляват, но разходът е 3 л/100 км.
За модела A2 се предлага още 1,4-литров (също 3-цилиндров) TDI с мощност 75 или 90 к.с., както и два бензинови двигател - 1,4-литров със 75 к.с. и 1,6-литров със 110 к.с. Независимо от мотора, предният капак на A2 не се отваря, а се сваля целия с помощта на специален ключ. Доливането на течност за миене на стъклото и проверката на маслото стават през специален отвор, скрит под решетката на радиатора.
Друга причина за високата цена на A2 е, че то не е унифицирано с моделите на Audi и на концерна Volkswagen. Компактният ван не се предлага със задвижване quattro и има собствено окачаване (отпред е McPherson, а отзад - торсионна греда). При версията 3L нещата са още по-сложни, тъй като задна част на окачването е от алуминий.
Нещата в интериора са доста по-прости и повечето елементи са взети от други модели на Audi и Volkswagen. Сам по себе си салонът е много по-луксозен от тази на A-Class, като задният ред седалки предлага много по-висок комфорт отколоко при Mercedes. Обемът на багажника на A2 също е по-голям - 390 литра, докато на A-Class е 350.
Това обаче не спасява продажбите, които са доста ниски и в крайна сметка през 2005 г. производството на модела е спряно. Той все пак преживява един фейслифт, при който получава нови светлини и електронни системи, както и допълнителен пакет S-Line cъс снижено с 10 мм окачване и луксозни 17-цолови джанти.
Като цяла A2 остава една от най-ярките, но и най-тъжни страници в историята на Audi. Тя можеше да има и продължение, след като през 2011 г. компания показа концептуално A2 (на снимката). То получи доста по-агресивен дизайн, но като цяло запази концепцията на оригинала - ниско тегло, добра аеродинамика и екологичен двигател. Концептът получи електромотор с 80 к.с. (за кратък период от време мощността достига 115 к.с.), но за серийната версия беше предвиден хибриден агрегат. В крайна сметка обаче A2, както и други нишеви модели бяха унищожени от "дизелгейт", който промени историята не само на марката, но и на цялата индустрия.
Снимки: Audi