„Ако бях попитал хората какво искат, щяха да ми кажат: по-бързи коне“. Този цитат от Хенри Форд от години се използва, за да изрази доминиращото ни схващане за същността на техническия прогрес: че той е дело на самотни гении, презиращи късогледото обществено мнение. Той е отлична илюстрация и за очакваните ревюлюционни промени в автомобилния сектор в следващите години – макар и по две неочаквани причини.
Първата е, че е напълно фалшив. Няма никакви доказателства Хенри Форд някога да е произнасял тези думи. Най-вероятно са творение на анонимен умник от рекламата някъде през 70-те.
Втората е, че изглежда твърде възможно следващият голям скок в автомобилните технологии да стане именно под диктовката на общественото мнение.
ТЕХНОЛОГИЯТА СРЕЩУ МОДАТА. Това е вероятно най-важният въпрос за бъдещето на автомобила: дали то ще бъде определено от идеите на инженерите, или от вкусовете на широката публика. Понякога в историята двете неща са съвпадали. Първият iPhone на Apple например даде на хората онова, което искаха – да управляват функциите с пръсти вместо с бутони, и да размахват телефоните си като модни аксесоари. Но в същото време той бе огромен технологичен пробив, сложил преносим компютър и лесна постоянна връзка с интернет в джоба на всеки.
BMW iNext - визията на баварците за автономния и електрифициран автомобил на бъдещето
Сега мнозина се питат дали някоя технологична компания, примерно Apple, Google или Tesla, няма да направи същото с автомобилите. До момента Tesla е много далеч от техническия пробив: компанията ползва доста старомодни батерии от Panasonic и софтуер, който се отличава от този на конкурентите най-вече по дързостта, с която маркетинг-отделът на компанията го нарича „автопилот“ (някои държави вече забраниха това название като подвеждащо потребителите). Но въпреки това Tesla успя там, където традиционните автомобилни гиганти се провалиха: да превърнат електромобила в нещо модно. „Те направиха електрическото задвижване секси, това е принос, който не може да се отрече“, каза пред Bulgaria ON AIR Петер Шварценбауер, член на борда на директорите на BMW и шеф на MINI и Rolls-Royce.
Tesla до момента не е създала революционна нова технология от ранга на тази, която Apple въведе с първия iPhone. "Автопилотът" на Илон Мъск засега е просто гръмка реклама
„ДОСТАВЧИЦИ НА ХАРДУЕР“. Това „секси“ е и обяснението защо финансовите пазари оценяват три пъти по-високо акциите на губещата милиарди Tesla в сравнение с тези на печелещата милиарди BMW например. Инвеститорите смятат, че бъдещето на автомобила е в софтуера – и че традиционните автомобилни компании могат да се превърнат просто в доставчици на хардуер, продаван с малка добавена стойност (горе-долу същото, което са днес производителите на компютри).
Впрочем самите автомобилни компании се боят от същото и агресивно инвестират в създаването на собствени IT центрове.
Въпросът за навлизането на Apple в автомобилния сектор също отново е на дневен ред. Компанията беше зачеркнала плановете да създава собствени автомобили и освободи събрания за целта екип. Но сега, вероятно и в резултат на понижените приходи от основните си производства, може да се върне към тази идея. В последните дни на декември тя привлече бившия главен дизайнер на Tesla, което мнозина обясняват точно по този начин.
Главният дизайнер на Peugeot Жил Видал пред микрофона на "КОЛЕЛА"
ДРУГИЯТ КЛЮЧОВ ВЪПРОС за бъдещето на автомобилните компании е дали споделянето и наемането ще изместят притежаването като основен бизнес модел. В големите метрополии на Западна Европа, Северна Америка и Източна Азия действително притежаването на кола днес е повече неудобство, отколкото предимство. Големите играчи на пазара инвестират усилено в подобни схеми. Китайският гигант Geely, собственик на Volvo, лансира цяла отделна марка, насочена към споделянето и абонаментите, наречена Lynk & Co. BMW и Mercedes през миналата година обединиха своите схеми за наемане, съответно DriveNow и Car2Go, и в момента са най-големият доставчик на подобни услуги в света.
Въпреки това обаче много експерти са скептични доколко този модел може да измести традиционните покупки.
„Споделянето и наемането определено са възходяща тенденция. Но не вярвам скоро да станат доминиращият модел“, казва пред предаването „КОЛЕЛА“ по Bulgaria ON AIR главният дизайнер на Peugeot Жил Видал. „Тук опираме до въпроса за свободата на движение. С тези схеми човек е зависим от външна услуга и от други хора, и не е толкова свободен. Така че не очаквам бърза промяна в мисленето, поне не на всички“.
Емилио Ерера, главен изпълнителен директор на Kia Europe. Цялото интервю на Ерера за "КОЛЕЛА" четете идната седмица
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАТИСК. Дори и да не се радват на всеобщо одобрение, схемите за споделяне ще се разрастват в Европа по една много проста причина: те са единият от начините индустрията да се вмести в новите по-строги лимити за вредните емисии.
„На пазара има две тенденции, които никак не помагат да покрием много стриктните нови изисквания на Европейския съюз“, каза ни Емилио Ерера, новият главен изпълнителен директор на Kia Europe. “Трябва да постигнем средно 95 грама въглероден диоксид на километър до 2020 година, което вече е доста близо. Едната тенденция е намаляването на дизела - навсякъде в Западна Европа продажбите му са по-ниски, отколкото миналата година. Втората тенденция са SUV-моделите. Те отделят повече парникови емисии от обикновените коли“.
Според Ерера единственият начин да бъдат компенсирани тези тенденции, е производителите да продават повече електрически модели. Но опитът от последните години в страни като Холандия показа, че те още не са конкурентни, ако бъдат лишени от щедрите държавни субсидии. „Схемите за споделяне и наем могат да ни помогнат“, смята Ерера, чиято компания също създаде подобен бизнес в Испания. „Дали е печеливш бизнес? За момента - не особено, за да бъда честен с вас. Но за Кia той крие две предимства. Първо, това е отлична платформа да запознаем нови хора с марката. Нещо като схема, позволяваща на огромен брой хора да тестват колите ни. И второ, ние трябва да продадем определени бройки електромобили, за да постигнем онези 95 грама на километър. Тези схеми са начинът да го постигнем“.
Доста от компонентите на автономното управление вече са поевтинели достатъчно за масово производство, казва Елмар Фрикенщайн, старши вицепрезидент на BMW
ПИЛОТ ИЛИ АВТОПИЛОТ? Последният ключов въпрос, от който впрочем зависят и отговорите на всички останали, е ще се появи ли напълно автономно управление в близките години. Отговорът, по всичко личи, е и „да“, и „не“. Технологията, правеща автопилотите възможни, е налична или в процес на довършване. Дори себестойността на компонентите пада до приемливи за масово производство нива.
“Най-важните компоненти са лазерите и DSU, тоест суперкомпютрите”, обяснява пред „КОЛЕЛА“ Елмар Фрикенщайн, старши вицепрезидентът на BMW по автономното управление. „Преди три години един лазер ни струваше около 70 000 евро. С новите твърдотелни лазери до 2020 година ще успеем да смъкнем тази цена до около 200-500 евро. Тоест при сензорите себестойността спада чувствително. Същото ще се случи и със суперкомпютъра благодарение на работата ни с Intel и Mobileye“.
Концептът Peugeot e-Legend. Не е казано, че електромобилите трябва да са скучни, казва главният дизайнер Видал
Но въпреки този напредък технологията още доста години ще остане скъпа и достъпна само за част от потребителите. Има и други проблеми: разработването на достатъчно прецизни карти, синхронизирането на законодателствата и застрахователните практики, както и съжителството на „умните“ автомобили с „глупавите“ по едни и същи пътища. Но главната пречка пред автономното управление може да се окажат нагласите на хората. “Мисля, че светът леко е превъртял около автономното шофиране“, казва Джери Макгъвърн, главен дизайнер на Land Rover. “Питал ли е някой клиентите дали искат автономна кола? Говоря сериозно. Ние не продаваме стоки за масово потребление. Ние продаваме автомобили - неща, към които хората се привързват. И част от тази емоционална връзка е възможността да караш колата си. Удоволствието идва от шофирането и от усещането, че си свързан с машината. Ако премахнеш това, премахваш част от очарованието”. По всичко личи, че човечеството си иска по-бързия кон – и този път ще настоява да го получи.
1
