Джереми Кларксън е автомобилен гуру във Великобритания. Острият му език произнася присъди, които придобиват обща валидност на Острова, а последната му жертва е VW Phaeton дизел.
Джереми Кларксън е най-известният автожурналист на Обединеното Кралство. Неговото телевизионно предаване по BBC „Top Gear", както и статиите, които той подготвя за "Sunday Times" и "Sun" имат култов статус. В тях той с голяма доза чувство за хумор поднася детайли, критики и похвали за различни модели автомобили. А англичаните го обичат. „Мразя всички еднакво", е заявил някога Кларксън, според Шпигел Онлайн, електронното издание на авторитетното немско списание, в чиято статия за Кларксън с лекота се откриват елементи на традиционното за германци и англичани заяждане.
Още от средата на 80-те Кларксън си спечели любовта на феновете с умението си да борави с „вербални фойерверки", но по-важното е че притежава набито око за слабостите в детайла. Освен всичко друго почитателите му буквално „попиват" всяка негова дума като наркомани. Влиянието на 46 годишният журналист е направо огромно. Работниците в завода на Vauxhall (британския партньор на Опел) обвиняват Кларксън, че той e виновен за мизерното представяне на новата Вектра на пазара в Обединеното Кралство. В едно от неговите предавания автомобилът беше направо разнищен. Поредната жертва на журналиста, наричан още Дога, е от германски произход - в своята колонка в "Sunday Times" Кларксън се е захванал с дизеловия VW Phaeton. Заглавието на статията на Кларксън е „Нещо гадно под капака". Следва текст с толкова много критика за един от еталоните на немското луксозно производство, че на колегите на Кларксън от Шпигел Онлайн направо им се плаче.
Файтонът, според Кларксън, бил „най-скучният начин на Планетата да вдигнеш 250 км/ч". След това текстът на Дога продължава: „На външен вид Фолксвагенът изглежда като кола, която би карал стар учител по география, толкова безцветна, че е почти невидима." „Никого не можете да впечатлите с нея, защото просто никой не я вижда." „Пропълзявате в този отлично оборудван автомобил, разполагате се на превъзходното кресло, настройвате климатика и започвате да се чудите на скромното арматурно табло", пише Кларксън. „Тогава стартирате мотора....очаквате супертихо мъркане, но вместо това чувате грохот като от строителна площадка в Третия свят. За да помръднете този доста тежък автомобил, трябва здравата да сритате педала на газта, но реакцията е жизнена колкото на изоставена противопожарна служба. Този мотор е всичко друго, но не и добър." „Защо изобщо трябва да си купите дизелов Phaeton, въпреки адския шум?", пита се Кларксън. „Във всеки случай не е заради икономията на гориво, защото 5.0 литровият мотор не е икономичен, изпуска в атмосферата много повече въглероден двуокис от стадо крави и изобщо не е толкова бърз, колкото би ви се искало. Бруталността на мотора не се отразява на скоростта на автомобила, поради което кракът ви буквално се закопава в пода от натискане, а от това консумацията на гориво логично става още по-тежка". „Това е автомобил, конструиран с цел максимална дискретност. Това е кола, замислена да бъде ефективна и концентрирана като наемен убиец, но ако има дизелов мотор под капака е нещо като Джеймс Бонд по гумени ботуши, просто няма смисъл", пише в допълнение Джереми Кларксън.
2
