ХХ век бе време на грандиозни технологични пробиви: антибиотиците, пластмасите, телевизията. Но истинският му символ без колебание бе двигателят с вътрешно горене. Създаден в съвременния му вид още през 1864 от Николаус Ото, той се наложи като явление именно през миналото столетие, направи света несравнимо по-малък и доста по-забързан, премахна вековни социални прегради и раздвижи икономиката така, както никоя златна треска в историята не е успявала. Но ето че днес мнозина го смятат за обречен на изчезване. И то в съвсем, съвсем близкото бъдеще.
ЕЛЕКТРОМОБИЛИТЕ НАСТЪПВАТ. Само допреди две-три години те бяха просто един от вариантите за транспорта на бъдещето - с предимства, но и няколко фатални недостатъка, начело с ограничения пробег, твърде бавното време за зареждане и внушителната цена на батериите. Тези недостатъци все още не са преодолени, макар технологията да се разви значително и по трите точки. Но това вече няма значение, защото се промени по-важното: нагласите на хората.
КОМПАНИИ КАТО TESLA нямат особен принос към опазването на природата - техните модели не са особено енергийно ефективни, определено не са чисти за производство и залагат в рекламните си послания на времето за ускорение от 0 до 100 км/ч - точно обратното на онова, което бихме очаквали от един наистина "зелен" автомобил. Но те успяха там, където традиционните автомобилни производители с години се проваляха - "да направят електромобилите секси", както ни каза Петер Шварценбауер, шефът на MINI и Rolls-Royce. Сега публиката вече не гледа на електрическото задвижване като на подозрителен експеримент: публиката го желае като нещо напредничаво и престижно.
ОТ ДРУГАТА СТРАНА Е т. нар. "Дизелгейт", скандалът с прикриваните от Volkswagen вредни емисии на дизеловите модели. Той на свой ред накара правителствата да прегърнат електромобилите. За да се справят със замърсяването на въздуха, градове като Лондон, Париж, Мюнхен и Мадрид планират забрани или много високи такси за дизеловите двигатели. Норвегия и Франция обявиха намерение да забранят изобщо двигателите с вътрешно горене, и то в не чак толкова далечен хоризонт: 2030-2040 година. Китай подготвя сходни мерки, което вече ще има съдбовно значение, защото става дума за най-големия автомобилен пазар в света.
ИЗОБЩО ПРОСЛОВУТАТА "ПОВРАТНА ТОЧКА", отвъд която електромобилите ще започнат да изместват двигателя с вътрешно горене, изглежда все по-близо. "Ние смятаме, че повратната точка е сега, в този момент", каза Тиери Коска, изпълнителен вицепрезидент по продажбите и маркетинга на Groupe Renault, в интервю за Bulgaria ON AIR. "Първо, защото електромобилите са много важни за околната среда и ограничаването на емисиите. Някои държави и градове подготвят рестрикции, които ще дадат много добър шанс на електрическото задвижване. Втората причина е технологичният напредък. Преди няколко месеца ние представихме новото Renault Zoe, в което автономният пробег е удвоен. Очаквахме това да се случи много по-късно, някъде около 2020 година. Технологията изпревари плановете ни. И освен това тя става все по-евтина".
РАЗБИРА СЕ, ДОРИ СЛЕД ТАЗИ повратна точка ще минат много години, преди автомобилният пазар да се преобрази. "Трябва да внимаваме и да не прилагаме само нашата характерна европейска гледна точка по въпроса", предупрежди ни Клаус Фрьолих, шеф на BMW Group по развойната дейност и на практика човекът, който прави стратегията на баварците от 2009 година насам. "Ако погледнете по цял свят - представете си пазари като Русия - и ако се замислите доколко е достъпна инфраструктурата, много страни ще се нуждаят и в бъдеще от двигателите с вътрешно горене. Поне през следващите 50 години, смятам аз".
НО ДОРИ И ПЛАВЕН, ПРЕХОДЪТ ще е разтърсващ за индустрията. Съвременните двигатели с вътрешно горене са една от най-сложните машини в масово производство. Сравнени с тях, електромобилите са доста прости. Замяната на едното с другото ще направи ненужни хиляди доставчици и поддоставчици на автомобилната индустрия. Както и немалко от работниците на големите автопроизводители. Производителите на автомобилни масла ще трябва да си намерят ново занимание. Търсенето на скоростни кутии ще намалее драстично, както и на ремъци и всякакви други компоненти. Някои анализатори стигнаха дотам да прогнозират, че с налагането на електромобилите близо две трети от заетите в германската автопромишленост 876 000 души ще останат без работа. Само преди два месеца работниците в един от заводите на Mercedes заплашиха със стачка, ако ръководството не им гарантира, че ще произвеждат компоненти за електромобили в бъдеще. Да не говорим за петролните компании, чиито основни продажби се дължат на автомобилите. Някои от тези гиганти пресмятат, че в последните няколко години са загубили инвестиции за над трилион долара заради нарастващия скептицизъм за двигателя с вътрешно горене.
ЩЕ ОСТАНАТ ЛИ МАСОВО НА УЛИЦАТА автомобилните работници? "Не мисля, защото, честно казано, производството на електромобил е много сходно с производството на конвенционален автомобил", отговаря ни Тиери Коска. "При нас дори Zoe се прави на същата поточна линия като Clio. Да, очевидно електрическият мотор е по-прост от двигателя с вътрешно горене. Но да не забравяме, че там присъства също и батерията, а тя е много значителен компонент. Така че не очаквам никакво отражение върху броя на работниците ни. Дори напротив, защото ние ще издърпаме при нас производството и на други компоненти". "Да, ние обсъждахме същия въпрос преди 10 години", признава Клаус Фрьолих. "Не се шегувам. Ние имаме много ясен дългосрочен план, в който трябва да виждаме всеки следващ модел. Точно заради тези причини решихме, че електромоторите са приоритет за нас. Затова всички двигатели на BMW се произвеждат в BMW. Решихме това да се отнася и за електрическите модели - батерии, задвижване, горивни клетки. Сега си ги правим сами, в нашите заводи. Това ни дава възможност да запазим работната си сила в областта на задвижването повече или по-малко постоянна. От всички автомобилни компании ние имаме най-голям процент от компонентите като свое собствено производство".
ТЕЗИ ДВА ЦИТАТА ВЕРОЯТНО ще успокоят работниците в BMW и Renault, но ще имат обратния ефект върху колегите им от хилядите производители на компоненти. Неслучайно най-големите компании в този сегмент - от ранга на Delphi, Robert Bosch, ZF, Continental - днес инвестират повече отвсякога в технологиите на бъдещето, и най-вече в автономното управление. Както мобилните оператори се пренасочиха към преноса на данни, за да спасят печалбите си, така и производителите на автомобилни компоненти по принуда ще се превърнат в технологични компании. А господата Ото, Бенц, Даймлер и Дизел ще се оттеглят в учебниците по история, редом със създателите на парните локомотиви и телеграфа.
--- * Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 87. Вижте и пълните интервюта с Клаус Фрьолих и Тиери Коска в линковете под текста.