Впечатляващата история на карбураторите Weber

Карбураторите са като часовниците - евтин модел от пазара и ръчно изработен швейцарски хронограф, струващ 5-цифрена сума, вършат една и съща работа и работят на един и същи принцип. Разликата се крие във вниманието към детайла. Същото е и при карбураторите. Когото и да попитате кой е най-добрият карбуратор, вероятността да ви отговори с кратичкото: “Естествено, че Weber”, не е никак малка.               Карбураторите Weber дълги години се свързвали единствено с италиански състезателни отбори, но това бързо се променило след състезанието за Гран при на Италия на пистата “Монца” през 1952. Тогава един от състезателните консултанти на Weber предложил на английския механик Алф Франсис да монтира два броя карбуратори Weber 36DCO на неговия нов двигател Alta, като очакваният ефект трябвало да се измери с 6-7 допълнителни “коня”. Служителят на Weber предлагал карбураторите на компанията по този начин години наред още от 1925 и бил оторизиран от шефовете си да казва, че ако обещанието му за допълнителна мощност не бъде спазено, клиентите няма да бъдат таксувани за новите си карбуратори. Франсис приел офертата и отишъл в Болоня, за да измери мощността на своя двигател с новите карбуратори на един от динамометричните стендове на Weber. Във фабричен вид двигателят разполагал със 117 к.с.              В своята книга Франсис разказва как монтирал двата двойни карбуратора на следващия ден и ги оборудвал с жигльори на око. Въпреки това, на дино стенда двигателят генерирал точно 7 к.с. повече. Техниците на Weber забелязали, че всмукателният колектор на двигателя може да бъде оптимизиран, набързо проектирали и произвели нов, с което успели да изсмучат нови 5.8 к.с. С малко експерименти по запалителната система те "извадили" допълнителни 4 к.с. После премахнали карбураторите 36DCO и на тяхно място монтирали по-големи 38-милиметрови карбуратори от гамата си, с което двигателят успял да запише мощност от 136.8 к.с. Допълнителната настройка и оптимизация увеличила мощността до 143 к.с., след което Франсис се вдъхновил много и преценил, че е време двигателят да бъде изпробван в състезателни условия.

Едно от нещата, които най-много впечатлило Франсис, била фактурата, която му била връчена. Той трябвало да плати само 235 долара, колкото стрували двата нови карбуратора. Хората от Weber не го таксували за 5-те дни тестове и работата на висококвалифицирания персонал, който успял да извлече 22% повече мощност от неговия двигател. Когато той все пак настоял поне да почерпи екипа, механиците отказали, заявявайки, че просто са си свършили работата. Франсис се принудил да ги излъже, че има рожден ден, за да ги убеди.

Историята илюстрира няколко ключови фактора, които бетонират впечатляващия успех на компанията Weber - изключително познание и състезателен ентусиазъм, както и поставяне на страстта към състезанията над целенасочената печалба. Тази политика и цялостното разбиране за бизнеса компанията дължи на своя основател Едоардо Вебер, който фиксира неписаните правила още от самото начало.          

НАЧАЛОТО

Едоардо Вебер навлиза в бизнеса с карбуратора в началото на 20-те. Той е роден в Торино в семейството на швейцарец, който работи като мениджър в местна текстилна фабрика. Едоардо Вебер получава добро техническо обрадование и няколко години работи в завода на Fiat. Впоследствие Вебер става мениджър на сервизната дейност в представителство на Fiat в Болоня. Известно време той се състезава, но основните му интереси са свързани с експерименталната механика, което в началото на 20-те го кара да напусне работата си и да основе своя собствена фирма. Както е и днес, по това време цените на бензина в Италия са много високи. Керосинът обаче бил евтин и Вебер започнал да работи по дизайна и производството на устройство, което да позволи на камионите да работят с това гориво. Устройството било голямо и сложно и използвало топлина от изпускателната система и цели три карбуратора: един за загряване на бензин, един за работа при достигната оптимална температура на керосин и един за вода, който потушавал детонациите в двигателя. Вебер успял да продаде достатъчно от тези сложни устройства, за да потръгне бизнесът му в правилната посока и да натрупа капитал.

Той познавал перфектно двигателите на Fiat и започнал да ги модифицира, за да им увеличи мощността. Вебер дори проектирал и построил своя собствена версия на двигателя на Fiat 501, която имала горно разположен разпределителен вал. Освен това той построил серия от автомобили, които в пълна състезателна екипировка ускорявали до 145 км/ч спрямо максималната скорост от 80 км/ч на стандартните улични версии. Вебер постигал тези резултати с използването на механичен винтов компресор и карбуратор, които били изцяло дело на неговата фирма. Това бил и първият карбуратор, който той конструирал за използване в бензинов двигател.              Годината била 1924 и по това време идеята за двукамерен карбуратор не била кой знае колко нова. В Америка отдавна използвали такъв тип карбуратори във V-образни двигатели. По това време бензинът бил с много ниско октаново число, а това изисквало работа при по-ниска компресия и съответно по-ниска температура в горивната камера. Заради това се наложило Вебер да монтира кабуратора между компресора и блока, в случай че става въпрос за компресорен двигател, разбира се.

Вебер приел и друга иновация - свързал компресора само с голямата камера на карбуратора, което означавало че той се използвал, само когато има нужда от допълнителна тяга. По този начин компресорът работел на пълен капацитет само при напълно натиснат педал на газта. Във всички останали моменти се използвала само малката камера на карбуратора, която смучела въздух директно от атмосферата. Двете камери насочвали гориво-въздушна смес към единична камера и оттам към двигателя. Цялата система била завидно проста и се доказала като успешна в много състезателни автомобили, някои от които Едоардо Вебер управлявал собственоръчно.            Първият истински търговски успех на Weber дошъл, когато Едоардо Вебер адаптирал същия карбуратор за нуждите на икономията. Той решил изцяло да елиминира частта с компресора и да използва по-малки камери, което щяло да е повече от достатъчно за нормално придвижване, а в случаите, когато било необходимо по-сериозно ускорение, се намесвала втората, по-голяма камера. По това време таксиметрови автомобили Fiat 501 започвали все повече да се използват в Италия, а собствениците им, целящи по-голяма печалба и по-ниски разходи, започнали да купуват карбураторите на Weber като топъл хляб. По това време консумацията на гориво се измервала със 17-литрови туби, тъй като бензиностанции все още нямало. С карбураторът на Weber Fiat 501 успявал да измине 180 км с една такава туба спрямо 100 км с карбуратора, който Fiat монтирали в завода.

Разработването на състезателен карбуратор е сравнително лесна задача, тъй като там целта е ясна - оптимално представяне при пълна газ и минимално внимание към режимите на работа на двигателя при по-ниска скорост и по-ниски обороти. Вебер обаче искал да развие технологията си и да постигне перфектно разгръщане на мощността в целия диапазон, като съчетае това и с добър разход на гориво. Веднъж изоставил керосина като евтино гориво, той насочил вниманието си към растителното масло, което по това време се продавало за една осма от цената на бензина. Той се доказал успешен и на това поле. И тогава дошла възможността да навлезе сериозно в големия спорт.

Братята Мазерати били започнали да произвеждат техни собствени състезателни коли в гаража си в Болоня. И към кого се обърнали, когато опрели до карбураторите? Разбира се, че към местния специалист Едоардо Вечер. Той проектирал успешния карбуратор Type 55-ASS специално за Maserati 8C2500, което превърнало компанията Weber в ексклузивен доставчик на карбуратори за всички автомобили на марката с тризъбеца. През следващата година той създал еднокамерния карбуратор 50DOS за компресорния 1100-кубиков 8-цилиндров редови двигател на Maserati. Впоследствие, през 1931, Вечер произвел и своя първи модерен двукамерен карбуратор. Той се казвал 50DCO и имал две идентични камери и две дроселови клапи, които работели в синхрон. Единствената цел зад идеята за тази конструкция била площта на двете камери да покрива дължината на винтовете на механичния компресор, с който бил снабден 1100-кубиковия двигател.

Maserati записали страхотни успехи в началото на 30-те и славата и опита на Вебер нараснали. И понеже Модена е близо до Болоня, отборът на Енцо Ферари скоро започнал да подменя старитe карбуратори Memini с тези на Weber на състезателните си автомобили Alfa Romeo. До 1936 те се превърнали в стандартно оборудване за всички състезателни машини Alfa Romeo. Когато през следващата година се появила Type 158 Alfetta, тя вече била оборудвана с доста специален карбуратор, разполагащ с три 50-милиметрови гърла в редица, които насочват горивната смес по оптимален начин към всмукателния колектор.

През следващата година Алф Франсис пренесъл славата на карбураторите Weber в родната си Ангиля. По същото време Ferrari и Maserati жънели успехи в Северна и Южна Америка, което привличало все по-голямо внимание в цялата автомобилна индустрия. Едоардо Вебер, който бил възхваляван от италианското правителство за приноса си към технологията, починал през 1945, но наследството му останало.              ЕРАТА FIAT

След смъртта на Вебер Fiat започнали да инвестират в малката компания и до 1952 придобили половината от активите й. До това време компанията била запазена горе-долу във вида, в който я оставил Вебер - среден производител, сглобяващ по няколко хиляди карбуратора месечно. Именно в този момент от развитието й Fiat купува останалите акции и предприема някои промени в организацията на работата, като целта е ясна - увеличени производствени обеми. Оттогава Weber започва да бележи солидни ръстове до момента, в който започва да произвежда по 100 000 карбуратора месечно. Това позволява на италианската компания да се конкурира с големите европейски производители в сегмента.

Огромна част от производството съвсем разбираемо е използвано в модели на Fiat, а някои от по-специализираните карбуратори могат да се открият под капаците на някои европейски модели на Ford, Citroen DS-19, Simca 1500, BMW 1500 TI/SA и много други.

Компанията продължава да се развива и в моторния спорт, който работи най-усилено за нейния имидж. Силно специализираните състезателни карбуратори на Weber продължават да бележат успех и в наши дни, когато уличните автомобили отдавна използват по-съвременни инжекционни системи.

В Щатите например, през миналата година карбураторите на Weber започнаха да изместват инжекционните системи на Hilborn, които доминираха местните състезателни серии. В световния шампионат F1A карбураторите също са на почит и се доставят от... познахте - Weber. През всички тези години името на компанията се свързва със солидно представяне, което обяснява и защо състезателните отбори избират именно този производител.

Интересното в случая е, че карбураторите на Weber не са конструирани с използването на някакви нечувани технологии. Те работят със същите жигльори, които използват и конкурентни компании, принципът им на работа е абсолютно идентичен, а в структурно отношение няма съществени разлики, които са типични за марката. Карбураторният бизнес бил така структуриран, че компаниите се развивали, използвайки идеите една на друга. Всички патенти били отдавна изтекли и на практика всички имали един и същи ресурс от дизайнерски идеи, с който да работят. Това е и причината днес карбуратори от различни марки да изглеждат по много сходен начин.

ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ

И точно тук се проявява геният на Вебер, който поставил началото на едно фундаментално разбиране, отличаващо и до днес карбураторите на Weber от тези на конкуренцията. Основната причина за успеха на Weber е фактът, че инженерите на компанията преследват фанатично качеството на изработката на абсолютно всеки детайл. Още от самото начало Weber произвеждали карбуратори, чиито свойства са специално подбрани за нуждите на всеки конкретен двигател. Това изисквало много проучвания, които трябвало да бъдат направени за всеки двигател, но крайният резултат си струвал. Всичко това коствало време и пари, но Weber не щадяли нито средства, нито усилия в преследването на карбураторното съвършенство. А какво получавали в замяна? Имидж.

Друга “тайна”, стояща в основата на тази репутация, е прецизността в производството и инспекцията на всяка отделна част на всеки карбуратор. Толерансите при изработката на всички калибрирани части са практически нулеви, а постигането на това би било невъзможно без майсторската работа в настройката на машините на повече от 700 висококвалифицирани работници. След като всеки карбуратор е сглобен, работата му се проверява педантично на специален тестов стенд, а състезателните карбуратори преминават през динамометрична проверка, монтирани директно върху двигателя, за който са проектирани. Във Weber властва и разбирането, че нито един дефектен или некоректно сглобен продукт не бива да напуска фабриката, а за да постигнат този резултат, трябвало да се заложи на невероятно строг качествен контрол, който елиминира всякакви възможности за грешка.             Днешните стандарти за качество и производителност на Weber произхождат директно от миналото на компанията, когато всички карбуратори се сглобявали ръчно, в малки обеми и висока цена на крайния продукт. След сериозната автоматизация на процеса, въведена от Fiat, Weber започва да произвежда карбуратори масово, а крайната цена на всеки от тях е много по-ниска. Компанията разполага с две основни централи - едната се грижи с проектирането и производството на продуктите, а другата с проектирането и производството на самите машини, които произвеждат карбураторите. Много от тези сложни и интригуващи машини за масово производство на карбуратори са разработени изцяло в рамките на Weber, което ги прави уникални и дава предимство на компанията пред нейните конкуренти.

Друга черта, която дава предимство на Weber пред останалите, е опитът. Компанията има четири десетилетия състезателен опит и безкрайни уроци, научени в това доста специално училище. В последните 10 години компанията напредна много в опита си с автомобилните производители не само в Италия, но и в останалите големи европейски страни, както и в Щатите и Япония. Проблемите на всеки един от клиентите предизвиква компетентния технически екип на Weber да измисли решение, което трупа опит и подпомага бъдещето на компанията. В голяма степен успехът на Weber се подкрепя и от италианската данъчна политика, както и високата цена на горивото в страната. Това принудило производителите на автомобили да търсят по-голяма литрова мощност, което означавало по-малки работни обеми и по-високи обороти. Съвсем естествено предизвикателствата преминали и към производителите на карбуратори, които трябвало да измислят начин да изсмучат възможно най-голяма мощност от малките двигатели. Това било възможно с разработването на по-големи тръби на Вентури, което пък повдигнало изцяло нови въпросителни и предизвикателства в индустрията. Weber приела въпросните предизвикателства на драго сърце и само за 3 години успяла да създаде карбуратори, работещи оптимално с компактните двигатели. Натрупаният опит впоследствие бил използван и при проектирането на карбуратори за по-големи двигатели, което задвижило колелото на бизнеса и напълнило хазната на компанията.

Търговията с карбуратори винаги е била трудна и изпълнена с предизвикателства, тъй като карбураторът е колкото прост като конструкция, толкова и сложен за настройка и поддръжка. За целта всяка компания, в това число особено Weber, на добри кадри. А те са трудни за намиране. Точно в това се крие и големият успех на Weber - че успява да оцелее през всички тези години и да се затвърди като експерт в неблагодарния сегмент на карбураторите. И то до днес, когато на развитите пазари няма нито един автомобил, който излиза от завода с такъв тип пълнене на гориво. Днес, въпреки размерите си, автоматизацията и повече от милион произведени карбуратори годишно, Weber продължава да поддържа малък и тих цех, където работи елитен кръг от майстори и техници, произвеждащи ръчно най-изтънчените състезателни карбуратори в света. Със сигурност този отдел няма да излезе на директна печалба никога, но индиректно именно той е душата на цялата компанията. Едоардо Вебер би бил доволен.