Chrysler експериментира с автомобили, задвижвани от газотурбинни двигатели между 1953 и 1988 година, като пикът е през 1963 година, когато компанията разполага с над 50 тестови коли. Повечето от тях са предоставени на случайни шофьори, които да ги пробват за няколко месеца, след което да дадат мнението си за тях. 
А един от тези автомобили дори е изпратен на околосветско пътешествие и дори попада при президента на Мексико, който иска да пробва дали колата може да върви с текила. Най-сериозен поддръжник на газотурбинната технология в Chrysler е главният инженер, отговарящ за развитието на задвижващите системи Джордж Хюбнър.
През първата половина на 60-те години се смята, че тези мотори имат предимство пред буталните двигатели: те са с по-малко движещи е части и работят с всякаква горивна смес.
И това се доказва в Мексико. Един от прототипите стига до там и е представен на президента Адолфо Матеос, който изслушва лекцията на представителя на Chrysler и пита дали моторът може да работи с текила. Оказва се, че в компанията не са тествали газотурбинните мотори точно с такова гориво. 
Представителят на PR отдела на Chrysler се обажда по телефона на Хюбнър и го пита дали моторът ще издържи теста с текила. Хюбнър поръчва няколко галона текила, в Детройт правят кратът тест и установяват, че няма проблем алкохолът да се използва за гориво. Техническият шеф се обажда обратно в Мексико и дава одобрение за теста пред президента.
Следва разходка из Мексико Сити за Матеос, като пред него резервоарът е зареден с текила. Пресата пощурява по тази история, но през 1977 най-сериозната програма на Chrysler за газотурбинни автомобили е закрита.