През 2011 г., организаторите на „24 часа на Льо Ман“ отвориха правилата и позволиха на по-нискоквалифицирани пилоти да се състезават наравно с по-младите професионалисти. Това допълнително усложни работата на последните, които профучават със своите LMP1 прототипи покрай много по-бавните GT коли, сякаш са от различна вселена. В това няма нищо лошо и зрителите се радват на зрелището, но проблемът идва тогава, когато по-бързият пилот срещне много по-бавния си колега в неподходящото време на неподходящото място.
Катастрофата на новака Рокенфелер не предизвика сериозен интерес тогава, но ние я смятаме за повече от достойна за нашата класация. През 2007 г. Рокенфелер заби Audi-то си в мантинелата и изправи на нокти всички в бокса на Audi. Младият германец изживяваше дебютното си състезание в LMP1 класа с доминиращия отбор на Audi, но само час след старта на състезанието в Льо Ман, изпусна контрола над 5.5-литровия си туин-турбо дизелов V12 прототип, размазвайки задницата му в мантинелата в комплекса от завои „Тертр Руж“, точно преди излизането на „Мулсан“.
Големият дебют на Роки бе белязан от голямата му катастрофа. Осъзнавайки собствената си грешка, Рокенфелер веднага излезе от изпотрошената си кола и започна да я оглежда, за да види дали е възможно да се добере до бокса. Макар че ситуацията не изглеждаше никак обнадеждаваща, Рокенфелер все пак се метна зад волана и подкара колата отново – само с една задвижваща гума – задна лява. За съжаление, пораженията бяха твърде сериозни и колата не успя да продължи напред в състезанието.
За всеобщо учудване от Audi задържаха Майк Рокенфелер като пилот, който в идните години се отплати за доверието с две победи и множество силни резултати.
8. Андре Жилбер и Мариус Метивие, 1925 г
Първите смъртни случаи в „24 часа на Льо Ман“ идват едва в третото издание на съзтезанието. Жилбер загива по време на една от тренировките на „Мулсан“, която по това време представлява огромна 3-лентова права. Метивие, от друга страна, се удря в дърво край пистата, след като губи контрол над своя Amilcar.
7. Марк Уебър (Mercedes CLR), 1999 г.
Австралиецът Марк Уебър постави началото на десетилетие, изпълнено с доста притеснителни полети на прототипи в Льо Ман. Това се случи през 1999 г., когато неговият свръх аеродинамичен Mercedes CLR излетя и направи задно салто във въздуха, преди да се приземи отново на пистата между „Мулсан“ и завоя „Индианаполис“. Това се случи в свободните тренировки, преди самото състезание.
Задната част на CLR-а на Уебър се издигна на близо 10 метра над земята, а най-ужасяващото е, че в тези случаи пилотът не може да направи нищо, за да спре процеса по излитането. Въпреки ужасяващата катастрофа, Mercedes не се отказват и все пак решават да участват в състезанието. Уебър катастрофира по идентичен начин в разгряващите сесии преди старта, което принуждава отбора да изтегли неговата кола.
6. Джон Уулф (Porsche 917), 1969 г.
От всички впечатляващи аспекти от историята на Льо Ман, фактът, че тежките катастрофи и смъртните случаи в състезанието намаляха драстично след дивия период от средата на 60-те до началото на 70-те, заслужава обяснение.
С пренебрежително отношение към аеродинамиката, поне ако го сравним с днешните разбирания, и някои от най-бруталните коли, излизали на пистата в Льо Ман (Ford GT40, Ferrari 512 и Porsche 917), митичното състезание е имало всички необходими съставки за разиграването на черна серия на „Мулсан“. За щастие, рисковете се оказват по-сериозни от реалността, с изключение на инцидент, в който загива частният пилот Джон Уулф, през 1969 г.
Секцията „Бялата къща“ на пистата в Льо Ман става известна с многото катастрофи. През 1927 г. именно там катастрофират трите заводски коли на Bentley, но за щастие всички пилоти оцеляват, а една от машините дори е поправена и се връща в състезанието. Такъв късмет обаче нямат Уулф и неговото Porsche 917.
Олекотеният автомобил, базиран на тръбно шаси, се разцепва на две след тежкия удар, от което се възпламеняват резервоарите. Пилотът от Формула 1 – Крис Еймън – е сварен неподготвен в този момент и удря единия от резервоарите на Porsche-то със своето Ferrari, което също избухва в пламъци. В адската касапница попадат и други двама пилоти – Жан-Пиер Жабуи и Франк Гарднър.
Уулф загива в инцидента, а на организаторите от ACO са им необходими няколко години, за да променят правилата и да изпратят опасните прототипи в музеите.
5. Майк Рокенфелер (Audi R18) с помощта на Роб Кауфман (Ferrari 458)
Рокенфелер записва второто си участие в класацията ни, но този път той няма никаква вина. Кауфман, който е успешен бизнесмен без почти никакъв опит в професионалния моторен спорт по това време, подава документи за участие в Льо Ман и е одобрен. Инцидентът, в който Кауфман въвлича Рокенфелер е идентичен с този на Дейвидсън и Перацини.
Без да се вълнува от факта, че Рокенфелер връхлита отзад с висока скорост, когато двамата наближават завоя преди „Индианаполис“. Слънцето точно се е скрило и Роки предприема изпреварване от дясната страна, след като е предупредил по-бавния пилот с няколко премигвания на фаровете, както го задължава правилникът.
Без никакво логично обяснение, Кауфман мърда вдясно в последния момент, закача прототипа на Рокенфелер, който губи контрол и се забива последователно и в двете мантинели при скорост над 320 км/ч. Машината на Audi за кратко дори полита, а междувременно механиците в бокса на германците, както и зрителите, в този момент са по-ангажирани да се опасяват за състоянието на пилота.. Няколко минути няма и помен от него, а на екраните се вижда само колата му, която е смазана до неузнаваемост. Накрая, Рокенфелер излиза невредим от гората, прескачайки победоносно мантинелата. Единственото поражение по пилота е лека прорезна рана на ръката.
4. Йо Боние (Lola T280), 1972 г.
Когато пилот загине на пистата, това винаги е тъжно, но когато това се случи на един от най-добрите, който отгоре на всичко е защитавал яростно безопасността в спорта, е време организаторите да се замислят сериозно.
Шведският пилот от Формула 1 – Йо Боние – се среща със смъртта точно на влизането в „Индианаполис“. Той се блъска в дърво до пътя. До смъртта си Боние е президент на Асоциацията на Гран при пилотите и лобира усилено за затягането на изискванията за безопасност, след като светът става свидетел на голям брой смъртни случаи във Формула 1.
Боние някак си оцелява в най-тежките години на Формула 1, но по ирония на съдбата дава живота си на Льо Ман, където прототипът му Lola T280 се удря с Ferrari Daytonа, управлявана от швейцарски аматьор, след което излита от пистата и се забива в дърво.
3. Алън Макниш (Audi R18) със съдействието на Антони Белтоаз (Ferrari 458), 2011 г.
Ако следите внимателно, Ferrari 458 се оказва в центъра на проблемите за три LMP1 прототипа, и то само през последната година. В два от случаите, вината пада върху пилотите на Ferrari, но в случая с Алън Макниш, Антони Белтоаз е по-скоро невинен.
2. Питър Дъмбрек (Mercedes CLR), 1999 г.
Както вече стана ясно, след ужасяващия инцидент с Марк Уебър през 1999 г., Mercedes решава да изтегли само неговата кола от надпреварата, което оставя два други екипажа да се надяват, че те няма да последват съдбата на австралиеца. За съжаление, шотландецът Питър Дъмбрек успява да завърти 75 обиколки преди неговият прототип CLR да излети по същия начин, по който този на Уебър ден по-рано. Мястото отново е прокълнатият завой „Индианаполис“.
Но докато двата полета на Уебър завършват все пак на пистата, Дъмбрек каца в гората зад мантинелите. За щастие, прототипът на шотландеца се приземява на колела, без да се удари в нито едно дърво.
След този инцидент, третият и последен CLR на Mercedes e привикан в боксовете и е изтеглен от състезанието.
1. Пиер Леве (Mercedes 300 SLR), Ланс Маклин (Austin Healy) и Майк Хоуторн (Jaguar), 1955 г.
Това е катастрофа, която променя моторния спорт завинаги. Повече от 80 души са убити, Mercedes се оттегля от спорта, а Швейцария забранява пистовите автомобилни състезания.
Неразбирателство на пистата води до инцидент, който изстрелва Mercedes-а на Леве в публиката, намираща се вляво от старт-финалната права в Льо Ман. Малко преди фаталния сблъсък, Маклин е пред Леве, а Хоуторн се разминава от удара на косъм, тъй като влиза в бокса.
Без да е наясно, че Леве е на пълна газ, в последния момент движещия се по-бавно Маклин избира траектория в средата на пистата, препречвайки пътя на Левех, чийто Mercedes буквално се качва върху смъкнатата задна част на Healy-то, която го катапултира в тълпата. Магнезиевото шаси на SLR-а подскача, разпада се и е обхванато от пламъци, а най-тежките компоненти (двигател, скоростна кутия и тн) се откъсват и политат като гигантски снаряди към хората. Ужасяващата сцена се допълва от неадекватното решение на пожарния екип да се опита да загаси пламъците на магнезиевите компоненти с вода, което само влошава положението, увеличавайки температурата и интензитета на пожара.
Състезанието не е спряно, тъй като организаторите се опасяват, че публиката ще задръсти пътищата около пистата, които били нужни за извозването на убитите и ранените до близuи болници. Около 20 часа по-късно Хоуторн и съотборникът му Айвър Бюб пресекли финала, грабвайки кухата победа.
В този ден славата на Льо Ман избледнява, а организаторите започват да обмислят сериозни промени в правилата за безопасност. Въпреки това, смъртни случаи продължава да има. За последно на такъв станахме свидетели през 2013 г., когато на пистата в своя Aston Martin Vantage GTE загина Алан Симонсен.
0
