Bugatti е митологична марка и почти всеки от автомобилите й си има своя собствена интересна история. Но никоя не е толкова странна като на това Type 22 Brescia Roadster от 1925 година. То е прекарало цели 73 години на дъното на езерото Маджоре в Северна Италия - просто защото никой не е пожелал да плати митническата му такса.
Според общоприетата история навремето е било собственост на популярния пилот Рене Драйфюс; през 1934 той, солидно почерпен, го загубил на карти от швейцарския плейбой Адалбер Боде.
Боде се опитал да се прибере у дома с новата придобивка, но понеже нямал пукната пара в джобовете си, не успял да плати вносното мито и вместо това оставил автомобила на митничарите. По онова време 11-годишното Bugatti нямало особена стойност и вместо да се занимават с продажбата му, митническите офицери решили просто да го унищожат, като го бутнат в езерото.
Алтернативната история е, че колата била откупена в Париж от местен архитект, който обаче не платил митото и продължил да я кара в Швейцария с френските номера, докато натрупалото се дължимо мито не надхвърлило стойността й.
Така или иначе, митничарите я бутнали в езерото, машината потънала на 52 метра дълбочина и заседнала.
Историята й се превърнала в любима местна легенда и през 60-те вдъхновила друг пилот - Уго Пийон - да се опита да я открие. Но едва през 2008 потъналият Type 22 бил изваден. Повод за това била трагедията на местно момче, зверски убито при побой. Местният клуб на водолазите решил да извади колата, да я продаде и с парите да почете паметта на жертвата. Когато я измъкнали, в гумите все още имало въздух, а на места личала оригиналната синя боя. Като цяло онази половина от колата, която била затънала в тинята, се е съхранила добре; остатъкът обаче е неспасяемо увреден.
Независимо от това през 2010 аукционната къща Bonhams пусна автомобила на търг и успя да го продаде за удивителните 350 000 долара. Купувач бе собственикът на Музея Мълин в Окснард, Калифорния, където това Bugatti е изложено и днес.
Както може би знаете, компанията Bugatti е създадена от италианеца Еторе Бугати в германския град Молсхайм през 1909 година. По силата на Версайския договор през 1919 Елзас преминава във властта на Франция и Bugatti се превръща във френска компания. Но това конкретно Type 22 е произведено в Бреша, в северна Италия, и после регистрирано във Франция на името на някой си Жорж Ниели (табелката с името му още стои на рамата). Машината е с четирицилиндров свигател с обем 1.5 литра и като нова развивала 160 километра в час - добър показател за онази епоха.
По-късните версии на модела са сглобявани в Елзас; тъкмо това прави версията от Бреша особено рядка.
1
