Последният път, когато 40 годишният Уайли попада на страниците на вестниците, заради начина си на каране е едва преди три месеца. В началато на май профучал с бясна скорост през центъра на Ню Порт Ричи, Флорида, преследван от няколко полицейски автомобили. Ченгетата тогава, за да спрат синия му Ford Explorer, трябвало да прибягват до нетрадиционни ловни техники с преследване.
При всяко положение обаче, няма проблеми с идентификацията на Уайли.
Неговите външни телесни белези не могат да се объркат лесно, защото след инцидент в юношеските години той няма ръце и един крак. Това до момента не го спирало от шофиране на автомобил. Както сам обяснява, Уайли се е научил да управлява с чуканчетата на липсващите си ръце, с пръстите на единствения си крак и зъбите си.
Сега обаче изглежда, че шофирането е приключило за 40 годишния американец. Защото преследването, заради което в последно време той се подвизава в предварителния арест, е само част от цяла серия нарушения на закона, извършени през последните две десетилетия. В петък съдия трябва да обяви решението си за наказание на Уайли, за когото прокурор иска 5 години затвор.
"Аз съм си виновен за всичко, аз съм луда глава", признава с половин уста Уайл. Досието му всъщност е цели 11 страници нарушения. Американецът е спипван с превишена скорост с Corvette (над 160 км/ч), сгащван за марихуана, изтекла шофьорска книжка, каквато е изкарвал два пъти и му е била многократно отнемана и т.н.
"Аз съм отличен шофьор", твърди Майкъл Фрънсис Уайли, въпреки всичко за уменията си зад волана.
Личната трагедия на американеца започнала през 1980 година, когато едва 13 годишен играел на изоставен жп перон. Паднал и в опита си да се закрепи се хванал за електрически кабел, който го ударил с 11 000 волта напрежение. При падането от 7 и половина метра височина Уайли си счупил гръбнака, а лекарите трябвало да ампутират обгорелите му ръце и по-голямата част от левия му крак.
Факта, че през по-голямата част от "шофьорската си кариера" Уайли се опитвал всячески да избягва срещата с полицаите, обяснава със страха си от пристрастяването към медикаментите които взима срещу хроничните болки – предписани от лекар и нелегални. "Основно заради това бягах", казва той, изчистването от таблетките става все по-лошо.
Сега Уайли се надява на милостта на съдията, макар че адвокатът му е скептичен.