Неизвестните машини на Съветския съюз

В историята на автомобилостроенето на бившия Съветски съюз има доста успешни за времето си автомобили. Има и доста интересни проекти, които обаче по една или друга причина не стигат до серийно производство и съответно до пазара. Изданието Gazeta.ru припомня част от тези коли.

ЗИЛ-4102

Това е последна съветска лимузина за първите хора в държавата. Информация за този автомобил липсва, тъй като разработката му е била засекретена. Според някои данни, той е разработен по заповед на последния лидер на СССР - Михаил Горбачов, който обаче не го е харесал и проектът е бил прекратен. Произведени са едва две бройки от автомобила, като едната е изчезнала. За основа е използван новия по това време – 1985 г., Rolls-Royce Silver Spirit.

Тази лимузина е първата, която не е изградена върху рама. За целта инженерите на ЗИЛ прилагат редица решения, за да се подобри устойчивостта на усукване на конструкцията. Полученият автомобил е с около 50 см по-дълъг от тогавашната „Волга” и с около 500 кг. по-тежък от лимузината ЗИЛ-41041.

Возилото разполага със стария V8 мотор с обем 7.6 литра, като въпреки това ускорява от 0 до 100 км/ч за 10.5 секунди. В обзавеждането преобладава електрониката, която по това време е непозната на обикновения съветски човек, но е задължителна за автомобилите западно производство. Салонът на лимузината е изцяло от бяла кожа.

АЗЛК-2150

Именно тази кола, а не „Нива”, е трябвало да стане масовият съветски всъдеход. Компактният автомобил с повишена проходимост е проектиран още през 60-те години на миналия век, но към него не е имало интерес. Втората му версия излиза през 1973 г. за държавна поръчка, която обаче по-късно е дадена на ВАЗ.

Стилистически този автомобил напомня Jeep Willys и първото поколение на Toyota Land Cruiser. За изграждането му са използвани компоненти и агрегати от Москвич 2140, който е разработван по същото време. Двигателят е от Москвич-412, като мощността му е 75 к.с. С него автомобилът може да развие 105 км/ч. От АЗЛК обаче са произвели само две бройки.

За разлика от „Нива”, полученият модел има доста по-безкомпромисни качества извън пътя, но е и далеч по-некомфортен. А и конструкцията на двете машини е коренно различна – тази на АЗЛК-2150 е по-груба, докато при другата са направени доста компромиси, за да може колата да вози по-удобно. В крайна сметка военните проявяват интерес към АЗЛК-2150. Те дори предвиждат производство от 60 000 бройки, но не получават „зелена светлина” от ръководството на страната.

ИЖ-14

Друг съперник на „Нива” е ИЖ-14. Както и моделът на ВАЗ, и тази машина е на самоносеща конструкция. Обзавеждането на двата автомобила е почти идентично, но пък технически ИЖ-14 е унифициран с Москвич-412. Специално за машината е разработено и ново окачване – торсионна греда отзад и Макферсон отпред.

Моделът на ИЖ ползва двигател от Москвич-412, както и споменатият вече АЗЛК-2150. Ижевският всъдеход обаче е доста по-бърз, тъй като развива 120 км/ч. Автомобилът така и не бива завършен, като не успява да се класира за конкурса за държавна поръчка, където се борят АЗЛК-2150 и „Нива”.

ВАЗ-X

През миналата година „АвтоВАЗ показа концептуалния модел Lada X-Ray, който ни дава представа как ще изглеждат бъдещите автомобили на марката. Буквата Х обаче е била използвана и преди – през 1990 г. излиза прототипът ВАЗ-Х.

Това е 7-местен миниван с доста смел футуристичен дизайн, за който обаче няма никакви данни към момента. Стилистично моделът напомня концептуалния миниван Pontiac Trans-Sport, показан през 1986 г. Става дума именно за прототипа, тъй като серийната версия на американския автомобил, изглежда различно. Но пък е запазила стремителния си силует със заострена предна част.

ЗИС 101А Спорт

Един от малкото спортни модели на бившия Съветски съюз е ЗИС-Спорт. Двуместният роудстър е създаден на базата на лимузината ЗИС-101. Автори на проекта са няколко млади конструктори, които разработват машината по своя собствена инициатива.

Автомобилът има V8 двигател с обем 6.0 литра, който развива 141 к.с. Той е трябвало да развива скорост от 180 км/ч, но по време на изпитанията е достигнал само 160 км/ч. Въпреки това машината има няколко доста впечатляващи за времето си технически решения – стабилизатор за напречна устойчивост и напълно нова за автомобилната промишленост в СССР конструкция на скоростната кутия.

Автомобилът е представен на Сталин, който похвалил конструкторите. Времето – 1930 г., обаче е доста тежко за страната и затова проектът не получава продължение. А по време на Втората световна война единственият екземпляр от „ЗИС-Спорт” е загубен.

ЛуАЗ-1301

Това е поредният опит са създаване на съветски всъдеход. Той е дело на конструкторите от Луцкия автомобилен завод, който по това време създава модела 969М. Автомобилът е показан за първи път през 1984 г, като използва шасито на 969М. Каросерията е обаче различна – тя е от олекотени материали и е поставена върху стоманена платформа.

През 1990 г. се появява нова версия на модела, който вече разчита на независимо окачване с пневматични елементи. Това позволява да се променя височината на автомобила. За двигател се използва мотор от ЗАЗ-Таврия. Получената машина доста напомня на миниатюрния японски всъдеход Suzuki Samurai, като тя лесно може да се трансформира в пикап. По неизвестни причини обаче проектът е спрян.

Все пак през 2002 г. ЛуАЗ-1301 отново напомня за себе си. Машината получава нов, освежен интериор, а също така и нов двигател. И новата версия обаче не достига до конвейра, тъй като ръководството на завода не успява да намери необходимите за серийно производство средства.

НАМИ-013

Авангардният „вагон” е създаден в края на 40-те години на миналия век, като притежава революционен за СССР дизайн и редица технически нововъведения. По това време той няма аналог в целия свят.

Моторът на колата е разположен отзад, като работи в комплект с разработена от НАМИ автоматична скоростна кутия.

Първоначално се е планирало за двигател да се ползва също специално разработен "боксер", но надделява мнението да бъде заложено на агрегат от познатата по това време „Победа”. Въпреки че тежи цели 2 тона, автомобилът разчита едва на 63 к.с. и това се отразява на динамиката му.

Иначе машината има независимо окачване и на четирите колела, които обаче са оборудвани със спирачни барабани. Тя на няколко пъти е сериозно преработвана както отвътре, така и отвън. В крайна сметка, ръководството на НАМИ решава да спре проекта и той остава в историята.

ВАЗ-2103 Porsche

Компанията Porsche често си сътрудничи с представители на съветската автомобилна промишленост през 70-те и 80-те години на миналия век. Част от това е модернизацията на модела 2103 на ВАЗ, която е поръчана на германците от съветска страна.

Така през 1976 г. Porsche показва своето виждане за ВАЗ-2103. Машината остава без голяма част от хромираните си елементи от екстериора и получава ново оформление на предната част с пластмасова решетка. Броните са от същия материал, като са в същия цвят, в който е и колата . В крайна сметка ръководството на ВАЗ не харесва този вариант и се отказва от него.

”Москвич-408 Турист”

Ако историята се бе развила по друг начин, гражданите на Съветския съюз щяха да имат купе от клас GT, създадено на базата на „Москвич”. Автомобилът е разработен под влиянието на по-достъпните през 60-те години на миналия век европейски спортни автомобили и донякъде напомня английския Triumph.

Купе-кабриолетът „Москвич-408 Турист” е създаден през 1964 г. Той е на основата на серийния 408, но получава експериментален двигател с управлявано по електронен път впръскване на горивото. Машината разполага с хард-топ конструкция – твърд свалящ се покрив, като отсъстват централните стойки. „Турист”-ът разчита и на допълнително заздравяване на шасито, за да може да издържи тежката конструкция на свалящия се покрив. Заради липса на финанси обаче проектът е спрян.

ВАЗ-Э1101

Този проект представлява прототип на малолитражен автомобил с предно предаване, напречно разположен двигател и първото в Съветския съюз окачване тип „Макферсон”. В ранния стадий на разработка този автомобил напомня британския Mini Cooper, но неговите автори го наричат „Чебурашка”.

Моторът на автомобила е разработен от съветски специалисти. Той е с обем 0.9 литра и мощността му достига 50 к.с. Специално за Э1101 е създадена и 4-степенна скоростна кутия. Като цяло обаче проектът на няколко пъти е спиран и връщан за доработка.

Третата версия е изпратена на украинския ЗАЗ и се превръща в първообраз на „Таврия”. В оригиналния си вид обаче автомобилът не стига до конвейра.

Информация и снимки: Gazeta.ru

Още по темата:
Москвич 408 като купе-кабриолет
Прототипите на руското автомобилостроене