Печално, но факт - много от класическите автомобили в един момент изгниват и се нуждаят от реставриране. За щастие, има и возила, които са способни да оцелеят дори след 60 години. Едно от тях е легендарният Mercedes 300 SL, който отпразнува своя юбилей. Първата машина от този модел е построена през 1952 г., но вече не съществува, като се предполага, че е предадена за скрап.Вторият автомобил - с номер на шасито 194 010 0000 2/52, обаче е оцелял през всички тези години. Това го прави най-старият 300 SL, който след щателно възстановяване ще радва феновете на марката, посещаващи Mercedes Classic Center във Фелдбах, недалеч от Щутгарт.Възстановяването на ръчно изработеният модел е отнело цели пет месеца. Най-трудна се е оказала работата по "вдъхването на живот" на двигателя, тъй като инженерите не са успели да намерят аналог на двете електрически бензинови помпи.Моделът с кодово название W194 пък е първата състезателна кола, създадена от Mercedes-Benz след края на Втората световна война. Тя излиза от завода на 15 юни 1951 г. и още на следващата година участва в състезания на писта под името 300 SL Super-Light, което по-късно е опростено на 300 SL.Най-забележителната черта на машината са нейните врати "криле на чайка", които в оригиналния вариант са по-малки. Тяхното увеличение обаче са налага, за да може да се улесни достъпа на пилота по време на състезания като "24 часа на Льо Ман".В първите тестове на машината участва шефът на Mercedes по това време Рудолг Уленхаут. Колата е разработена на специална рама, която тежи едва 50 кг, а купето е изработена от алуминий. Двигателят е 3.0-литров, 6-цилиндров и е взаимстван от серията 300, която става известна като Mercedes-а на Аденауер, в чест на първия канцлер на Германия след войната. След намесата на инженерите моторът достига 170 к.с. Той е със сух картер и е поставен под наклон от 50 градуса в моторния отсек. Благодарение на двигателя и на малката си тежест - едва 1069 кг., машината развива максимална скорост от 230 км/ч, което по това време е впечатляващ резултат.Като цяло са построени едва 10 екземпляра от тази серия. През 1953 г. се появява подобрена версия под кодово название W194/11, но тя така и не участва в състезание.