Норман Сърплъс иска да е първият, обиколил света с малкия летателен уред. По пътя към световния рекорд той се сблъсква с бюрокрация и капризи на времето. Налага се два пъти да каца аварийно.
Новината бързо се разнася в един влажно топъл ден в малко село край Калкута. Нещо се спуска от небето: ярко жълто и малко по-голямо от вол. Каца сред полето. Видели са го и в съседното село. В този следобяд по някое време през април за по-малко от 5 минути се събират 200 души около мистериозния летателен апарат. От него слиза мъж с яркочервен костюм, който жестикулира, суети се около задната седалка, после отново се качва, помахва и отново излита.
Така го разказва самият Норман Сърплъс, човекът с червения костюм. Жълтото нещо е неговият джирокоптер. 47-годишният северноирландец е заявил намерение да е първият човек, обиколил света с джирокоптер (уредът е познат също и като „аутоджиро“). Той стартира обиколката на 22 март от родното си място в Северна Ирландия (Larne) и възнамерява да я завърши отново там в началото на октомври. Междувременно трябва да преодолее 43 500 км и 24 държави в полет над пустини, планински вериги и три океана.
Кабината на аутоджирото е открита (истинско кабрио) и не по-голяма от двуместна шейна за бобслей. Монтирани са й три малки колела, а „рулят“ се крепи на тънка алуминиева конструкция. Роторът се завърта от вятъра. Моторът, който задвижва задната перка, е открит, също като кабината без покрив – не е чудно при това положение, че индийските селяни се удивляват на машината. Онзи следобяд през април Сърплъс е трябвало да кацне аварийно и собственоръчно да налее бензин, защото въздушно течение е повредило горивния маркуч. „Мисля, че тези хора още говорят затова“, казва Сърплъс пред Der Spiegel с усмивка.
Странният летателен апарат навсякъде действа като магнит. Където и да кацне Сърплъс, хората прииждат. Повечето никога не са виждали такава машина. „Често се чувствам като през 20-те години на миналия век, когато самолетите са предизвиквали подобна реакция“, казва северноирландецът.
В момента Сърплъс със своето аутоджиро се намира във (над) Филипините. Зад гърба му са плажовете на Франция, Италия и Гърция, пирамидите в Гиза, пустините на Саудитска Арабия, Катар, Оман и ОАЕ, индийският субконтинент, както и Бирма, Тайланд и Малайзия. В следващите дни предстои Сърплъс да продължи към Тайван, Япония, Русия, после през Беринговия проход да се озове в Аляска, оттам ще продължи през Канада към САЩ, откъдето пък ще лети над Гренландия, Исландия и Фарьорските острови над Атлантическия океан, за да се озове обратно в родната Северна Ирландия.
Максималната скорост, която развива „кабриокоптерът“ на Сърплъс е 160 км/ч. Така той изминава по около 700 км средно на ден. Моделът бил произведен от немска фирма, за която пилотът обяснява, че имала най-добро качество. Сърплъс има в Северна Ирландия фирма, специализирана в апаратури за улавяне силата на вятъра. Самият джирокоптер прилича на играчка: „Човек усеща вятъра, а гледката е невероятна“, казва Сърплъс.
В действителност летенето е най-лесната работа в тази обиколка, допълва той. Повечето трудности били свързани с бюрокрацията. Всичко около прелитането трябвало да се уточнява предварително и после да се съблюдава. Египтяните го карали да лети на 2,5 километра височина. „Там става доста студено“, разказва Сърплъс с усмивка. Нормално той лети на 1000 метра височина. „Там не помага дори моят специален животоспасяващ костюм“.
Дрехата впрочем е поръчана специално във Финландия и е от специална смесена материя, която се състои от найлон, тефлон и полиуретан. Целта е да държи топло и сухо, а в тропиците да пази и от слънцето. Има интегриран SOS бутон, който при натискане започва да предава сигнал с точната позиция до специален спасителен център във Великобритания.
Сърплъс не получил разрешение за прелитане над Китай. Наложило се да планира заобиколен маршрут. Прелитането над Русия също било голямо предизвикателство, защото руснаците искали да качи техен човек-придружител. Проблемът бил в това, че на задната седалка на аутоджирото, освен целият багаж, има два допълнителни резервоара с бензин, които удължават дистанцията на полета от обичайните 480 на 1300 километра.
По-непредвидимо от бюрокрацията е само времето. Джирокоптерът няма автопилот и при лоша видимост не може да се управлява. Няколко пъти се наложило Сърплъс да прави принудителни паузи. Най-необичайната била в Саудитска Арабия. По пътя от Риад към Доха излязла пустинна буря. Той кацнал до една бензиностанция на шосето в пустинята. Саудитците първо го изгледали объркано, но после му предложили сладък чай и място за спане. На сутринта Сърплъс отново подкарал своя 500 килограмов джирокоптер.
Той бързо се сприятелява на земята, но във въздуха не се чувства самотен. Всеки може да следи на компютъра си къде точно се намират Сърплъс и аутоджирото чрез специален споттракер. „Това за мен е важно от психологическа гледна точка“, казва той. „Все едно имам хиляда души на задната седалка, които ми надничат през рамото“.
Световната обиколка на Сърплъс е голям личен триумф, защото преди седем години нямало изгледи той да доживее 2010 година. Тогава, едва 40-годишен, му била поставена тежката диагноза „рак“. В болницата единственото развлечение било гледането на телевизия и така попаднал на предаване, в което реставрирали стар джирокоптер. Самият Сърплъс бил чувал за такъв летателен апарат само от филмите за Джеймс Бонд. Лекотата и пъргавината го впечатлили. Тогава се заклел, че ако излезе оттам, ще се научи да лети с такова нещо.
Борил се успешно с неблагоприятната прогноза, преминал през курсовете по химиотерапия и скоро след изписването му през 2005 започнал летателните уроци с джирокоптер.
Със своята обиколка на света Сърплъс иска да събере пари за борба с рака. Освен това иска да покаже, че с позитивна нагласа човек може да постигне наистина всичко, като по този начин вдъхне смелост на други, които са в подобна безперспективна ситуация като неговата преди седем години.
Сърплъс не е първият, който прави опит за такъв рекорд – през 2004 британецът Бари Джоунс се провали в опита си да обиколи земята с джирокоптер, но тогава индийските дъждове наводнили неговото аутоджиро. Сърплъс също се разминал на косъм от преждевременен финал на проекта – на 1. май се наложило да кацне принудително в някакво езеро в Тайланд. За щастие водите били толкова гладки, че багажът не пострадал много.
Сърплъс не искал да се предаде след аварийното приземяване, но известно време било неясно, дали джирокоптерът ще може да продължи. Оказало се, че цели три месеца са необходими, за да стане отново годен за летене. Едно от най-големите предизвикателства все още предстои за Сърплъс – прелитането на Атлантика при неясна прогноза за времето. „Поне температурата на въздуха там е като у дома, 47-те градуса в Индия ми бяха в повече“, смее се Сърплъс.
Вижте и краткото видео за Сърплъс и неговото аутоджиро:
1
