От събитията, които някак си останаха неотбелязани през изминалата 2016 г., бе юбилеят на компанията Bugatti. В случая не става дума за за Bugatti Automobiles S.A.S., която е част от концерна Volkswagen AG, а за фирмата Bugatti Automobili S.p.A. Тя даде на света хиперкола много преди останалите производители.
Идеолог на възраждането на Bugatti в средата на 80-те години на миналия век е бизнесменът Романо Артиоли, натрупал огромно състояние от търговия с автомобили. Италианецът, който на 5 декември навърши 84 години, и до ден-днешен говори за Bugatti като най-важния проект в живота си.
Преди четвърт век – през септеври 1991 г. - Артиоли показа на света Bugatti EB110, чиято цена и в наши дни изглежда впечатляващо – 800 000 долара. В онзи момент EB110 бе по-бърза и по-мощна от Ferrari F40, като е първата суперкола с карбонов монокок и с мотор с 4 турбини. Освен това именно този автомобил пръв започна да предлага на клиентите възможности за поръчково оформление на интериора, както и дрехи и аксесоари под марката Bugatti. Другите производители в този сегмент се ориентираха в същата посока десетина години по-късно. 
Bugatti EB110 се появява през света в чест на 110-годишнината на Еторе Бугати, което става ясно и от името на автомобила. Помпозната церемония е в Париж на 14 септември - ден преди юбилея на великия конструктор, а водещ е легендарният френски актьор Ален Делон. Ден по-късно хиперколата е представена в Мюселхайм – родното място на Еторе Бугати, като стига до това градче на собствен ход.
Самата фирма Bugatti Automobili S.p.A е създадена малко по-рано – през 1987 г. Тогава Артиоли (собственик на най-голямата дилърска мрежа на Ferrari в Германия, както и на дилърства на Suzuki и Subaru в Италия) изкупува от френското правителство правата върху марката Bugatti. Разработката на EB110 отнема 4 години, като в нея участват легендарните дизайнери Марчело Гандини и Джорджето Джуджаро, както и инженерите Паоло Станцани и Никола Матераци. Същите тези хора са направили суперколи като Lamborghini Miura и Ferrari 288 GTO.
Крайният вариант на дизайна на колата е дело на екип под ръководството на Джампаоло Бенедини, който е архитект и на фабриката на Bugatti в Кампогаляно, градче близо зо Милано. Знаменитият Марчело Гандини обаче остава като главен консултант на проекта до неговото завършване. Интериорът на автомобила пък е първата сериозна работа на младия Лоренс ван ден Акер, днешния главен дизайнер на Renault и Dacia.
Пари също има достатъчно. Във възраждането на Bugatti Романо Артиоли инвестира огромна част от своите средства, но и успява да привлече солидни инвеститори като производителя на гуми Michelin и петролния гигант Elf. Специално за EB110 компанията Michelin създава и гумите SX MXX3, които са проектирани за развиване на скорост от 350 км/ч.
Сериозна сума е инвестиране в създаването на карбоновия монокок, който е в основата на Bugatti EB110. За неговата разработка участва и френската аерокосмическа компания Aerospatiale. Благодарение и на нея EB110 става първият автомобил с изцяло карбоново шаси, като изпреварва с почти година друг летендарен модел – McLaren F1.
Що се касае до задвижването, машината на Bugatti е с цели 14 години преди останалите, като залага на V12 агрегат с 4 турбокомпресора и задвижване към четирите колела. Моторът с обем 3,5 литра развива между 560 и 611 к.с. в зависимост от версията си - GT или SS (SuperSport). Той отстъпва по мощност на мотора BMW V12 с обем 6,1 литра с 627 к.с., на който разчита McLaren F1, но го превъзхожда по съотношение конска сила-работен обем – 174,6/1 (при F1 то е 102,8/1). За сравнение появилият се години по-късно Bugatti Veyron предлага 150/1.
За своя кратък живот – 5 години, Bugatti EB110 записва 2 постижения, които влизат в Книгата на рекордите „Гинес”. През 1994 г. той става най-бързият автомобил на природен газ – 344,7 км/ч, а през 1995 г. подобрява постижението на лед – 296,34 км/ч.
Като цяло идеята на Артиоли е автомобилът да предлага индивидуалност, като всеки от клиентите да може сам да избира оформянето на интериора на колата си. Срещу доплащане е възможно и увеличение на мощността на двигателя. Този подход почти 15 години по-късно е повторен от компанията Pagani. Предлага се и специална доработка на EB110 от ателието Brabus, чийто собственик Бодо Бушман е сред първите собственици на суперколата.
Неслучайно първите клиенти на Bugatti са някои от най-големите знаменитости. Сред тях е Михаел Шумахер, който по това време е още в началото на кариерата си във Формула 1. Германецът получава своя автомобил в навечерието на Голямата награда на Сан Марино през 1994 , по време на която загива друга легенда в спорта – Айртон Сена.
Автомобилът продължава да играе сериозна роля и след 1998 г., когато концернът Volkswagen купува от Артиоли правата върху марката Bugatti. Всъщност германците продължават по пътя, започнат от EB110, като създават своя Veyron. Той разчита на същата схема с разположение на мотора с 4 турбини и трансмисията, каквато има и EB110. Не е за пренебрегване и фактът, че настройките на пътното поведение на Veyron са направени от Лорис Бикоки. Именно той е човекът, който е „научил” EB110 да се движи по пътя.
Не бива да се пропуска и друг факт – Артиоли прави нещо, което Volkswagen и до момента не смеят да опитат. През 1993 г. на автосалона в Женева е представен суперседанът Bugatti EB112. Автор на неговия дизайн е Джорджето Джуждаро, а под капака е поставен атмосферен V12 с мощност 460 к.с., който работи в комбинация със система за задвижване на четирите колела. Този модел почти стига до конвейра, като в продължение на 18 месеца Артиоли дори приема поръчки за него.
Именно в този момент обаче настъпва катастрофата. Сякаш по команда отвън почти всички средни и малки фирми-кредитори на Bugatti започват да си искат парите обратно, при това незабавно. Компанията на Артиоли няма как да се справи в това, тъй като загубите в този момент превишават 200 млн. долара. За тяхното покриване се разчита най-вече на пускането на седана EB112 в серийно производство, благодарение на което компанията трябва да излезе на печалба.
До ден-днешен Артиоли твърди, че в оснавата на атаката срещу него е Ferrari и нейният президент по това време Лука ди Монтедземоло, който иска да отстрани Bugatti като конкурент. Босът на Ferrari разполага с огромна власт в родината си и за него не е проблем да „посъветва” кредиторите на Bugatti да си поискат парите чрез съда.
Доколко е прав Артиоли, може много да се спори. Факт е, че веднага след като той решава да възроди Bugatti, от Ferrari незабавно разтрогват договора с него като основен дистрибутор на марката в Германия. По-скоро обаче проблемът е другаде – Артиоли просто закъснява с навлизането си в бизнеса. По това време автомобилостроенето вече изисква огромни инвестиции и често носи огромни загуби. А италианецът е романтик, който се изжиява като идеен наследник на Еторе Бугати. За да успееш в този бизнес обаче е нужен друг тип ръководител – жесток и безкрупулен. Такъв, какъвто е шефът на VW Фердинанд Пиeх.
Снимки: Bugatti
3
