Луд за връзване: Bertone Ramarro е италианският Corvette от 80-те

На пръв поглед те имат уморения външен вид на войници, които са били на пост твърде дълго. Но въпреки това, единствените пистолети, с които боравят, са бояджийските и тези за лепило. В арсенала им има още поялници, заваръчни апарати, гаечни ключове, както и може би най-важното – най-различни чукове за обработване на сложни детайли от метални листове. Заради притискащите ги срокове, през последните седмици мъжете не са спали повече от няколко часа на нощ. Тази гледка човек може да види в цеховете на Carrozzeria Bertone, когато дизайнерското студио се опитва да завърши в срок последния си прототип.

 

 

Когато целият процес по конструирането на новия автомобил наближи своя край, скиците се превръщат в реалност, трудът се отплаща, а светът се запознава с поредното дизайнерско чудо на четири колела, което никога няма да забрави. Завършеният автомобил преминава през тестове във въздушен тунел, заснема се от придворните фотографи и е качен на самолет за някое от големите автомобилни изложения по света.

 

 

В случая годината е 1984, изложението е това в Лос Анджелис, а новият автомобил на Bertone се казва Ramarro. Италианците избират това име, защото така се казва бързият зелен гущер, който обитава местността около дизайнерския център на Bertone в долината Суза, край Торино.

 

Първоначалната идея била колата да бъде представена на автосалона в Торино през 1984 г., но след натиск от страна на Fiat, изложението било преместено през ноември. След като помислил по въпроса, Нучио Бертоне решил да не чака повече и да представи колата в Америка, откъдето идвало нейното шаси – от същата онази фабрика в Кентъки, в която се сглобява култовият Chevrolet Corvette.

 

 

Каква е логиката да базираш новия си концептуален модел на последния Corvette? Няма такава, но е голямо предизвикателство, а в Bertone обичат предизвикателствата. Освен това, по-голямата част от автомобилите на дизайнерското студио били продавани в Щатите, което допълнително осмислило използването на Corvette за основа. Имало обаче нещо, което мъчело маркетинговия екип на дизайнерското студио. Досега винаги името на Bertone било разположено зад името на марката и модела на автомобила. Те искали да създадат нещо, което да носи марката Bertone преди всичко останало.

 

Италианците се сдобили с един Corvette от моделната 1984 г. Всъщност, това не бил просто някой си Corvette, а автомобилът, който американците представили на автосалона в Женева през 1983 г. Машината била връчена на тестовите пилоти на Bertone, които прекарали няколко дни зад волана, за да усетят колата и впоследствие информацията да послужи като вдъхновение за дизайнерите. Те бързо се влюбили в колата, но не знаели как могат да я накарат да заприлича на нещо щуро, италианско и футуристично. В крайна сметка решили да действат по усет, появили се няколко идеи на хартия, работата по новото купе започнало, появили се първите прототипи, а ентусиазмът за светлото бъдеще на концепта нараснал.

 

Шасито и задвижващата система на Bertone били запазени непокътнати, а Ramarro бил завършен като готов за използване по обществената пътна мрежа автомобил. Били направени само две основни промени – серийните гуми на Goodyear били подменени с експериментален комплект на Michelin с екзотичния размер 280/45/17 отзад и 240/45/17 отзад. Другата голяма промяна касае двигателя, който не прилича на този на тогавашния Corvette. През 1985 г. от Chevrolet изпратили нов мотор на Bertone с инжекционно пълнене на горивото, който преценили, че ще отива повече на футуристичната визия на колата.

 

Италианците добре осъзнавали, че Corvette e достатъчно атрактивен и във фабричен вид, затова дизайнерите на Bertone, оглавявани от Еужениу Палиано и Марк Дешан, започнали да обмислят как биха могли да преработят класическата “muscle car” визия и да я направят по-елегантна. В името на аеродинамиката бил запазен единствено ъгълът на челното стъкло, всичко останало по купето било променено.

 

Ramarro получил изключително нисък “нос”, който дизайнерите се постарали да проектират възможно най-”запушен”, за да се запази аеродинамичното съпротивление възможно най-ниско. От Bertone оставили съвсем малки отвори, колкото да може все пак някакъв въздух да стига до двигателя. За да успеят да конструират толкова ниска предница, инженерите трябвало да премахнат мини резервната гума от задната част и да я сложат пред двигателя, а на нейно мяст бил монтиран големият радиатор.

 

От Bertone се надявали, че разходката до въздушния тунел ще докаже, че клиновидният силует на колата, елегантният покрив и повдигнатата задна част на колата, ще позволят на въздушната струя да охлажда достатъчно радиатора през въздухозаборниците, разположени точно зад задния прозорец. По-интересното е, че въпросният въздухозаборник е разположен под специален капак, който се отваря и затваря по електронен път, а отдолу има и три мощни вентилатора, които подпомагат охлаждането.

 

Ниската предница, високата задница и широките гуми карат Ramarro да изглежда впечатляващо, но и напомнят за колите от Формула 1, което също било едно от желанията на Bertone.

 

Прототипите обикновено се създават с идеята за иновация, в чието име Bertone стигат доста по-далеч от дизайна, гумите и разположението на радиатора. Дизайнерите от Торино си дали сметка, че вратите на Corvette са твърде дълги, което затруднява влизането и излизането от колата в тесни пространства. Именно затова, те решили да използват различна система. Така се родили плъзгащите се напред врати на Ramarro. Защо напред? Ами, за да не напомня радикалният концепт на ван.

 

Инженерите трябвало да създадат поддържаща структура в предните калници, която да носи тежестта на вратите, когато те са отворени. Трябвало да се измисли и начин да се подсигури безпроблемното отваряне на вратите, когато предните гуми са в крайно дясно или крайно ляво положение. Това обяснява защо вратите се изнасят толкова навън, когато са отворени.

 

Един от малкото проблеми с този смел дизайн, е слабата странична видимост от интериора, особено ако зад волана седи по-нисък човек.

 

Когато човек влезе в интериора на Ramarro, връзката с Corvette веднага става ясна – дигиталният инструментален панел, дръжката на ръчната спирачка от лявата страна на седалката и дигиталният информационен дисплей за състоянието на двигателя. Последният е преместен на централната конзола и е обърнат към шофьора. На същия панел са разположени и контролерите за управление на отоплението и климатика, както и бутоните за сваляне на прозорците, бутонът за подгряването на задното стъкло и този за отваряне/затваряне на капака на въздухозаборника над радиатора.

 

В долната част на централната конзола са разположени радиото и въртящ се контролер, от който се избират режимите на работа на автоматичната трансмисия. Семплото и елегантно табло е тапицирано с маслено зелена кожа, допълнена с черни елементи.

 

Седалките на Bertone Ramarro са не по-малко интересни в своята абсурдност. Всъщност, говорим за една цяла седалка, която се разлива по централното барче и оформя две ниши за сядане. Колкото и невъзможно да звучи, тя предлага възможност за регулиране на позицията на седене напред и назад посредством въртяща се дръжка. Пространството зад седалката е единственото товарно отделение в този скъсен и поиталианчен Corvette. Там има две малки кутии с капак, който се заключва. За да се добере човек до там обаче, трябва първо да сгъне облегалките напред. Тапицерията на седалките е направена от зелена кожа със специална шарка, имаща за цел да симулира кожата на едноименния гущер.

 

Тези седалки са били едно от последните неща, които са били добавени към Ramarro, преди той да се отправи към изложението в Лос Анджелис. Палиано и Дешан са наблюдавали зорко проекта по време на целия процес и са се включвали, когато занаятчиите са имали нужда от помощ. Именно това е характерна черта на Bertone – дизайнерите и хората, които превръщат колата от скица в съществуваща машина, работят заедно от самото начало. Голяма част от частите на Ramarro били измислени именно на хартия, а моделистите изработили макети от глина, предлагайки дребни промени в различните детайли. Връзката между дизайнерите и моделистите не е толкова бурна, колкото повечето от нас смятат. Поне не и в Bertone. Ramarro е доказателството, че двата отдела могат да работят в перфектна симбиоза и със завидно уважение един към друг, превръщайки нещо нарисувано, в работещ прототип.