В автомобилния бранш съществува проста йерархия на двигатели – 4 цилиндъра за колите от „икономичен” клас, 6 цилиндъра за луксозните коли на средно ниво, 8 цилиндъра за muscle cars и големите пикапи, и 12 цилиндъра за суперавтомобилитее, които господстват над всички вече изброени. Има обаче още едно ниво – митичните и много редки 16-цилиндрови мотори.
Това, че един двигател е с 16 цилиндъра, не означава задължително той да е добър. Подобни мотори са се превърнали в символ на една отдавна изчезнала епоха, през която добавянето на цилиндри е най-рационалният начин за увеличение на мощността. Техният разцвет е в периода между Първата и Втората световни войни, когато човечеството все още не може да прави икономични агрегати. И харчи огромни суми за разработка на пътнически и състезателни коли, в които се опитва да накара 16 цилиндъра да работят заедно.
Двигателят на първата снимка е 16-цилиндров „боксер” на Porsche, който е един от най-редките. Той трябва да осигури безграничена мощност на Porsche 917, което се състезава в сериите Can Am. През 60-те и 70-те години на миналия век мощността играе клюва роля и затова компанията предприема крайни мерки, като увеличава 12-те цилиндъра на 16.
Скоро в Porsche осъзнават, че използването на турбина при варианта с 12 цилиндъра не само опростява процеса, но и значително облекчава конструкцията и дори добавя допълнителни конски сили. Това и решава събдата на 16-цилиндровите мотори, като постепенно и останалите производители започват да се отказват от тях. Ето обаче какво остава в историята.
Auto Union Type C (1936-1937) - 6 литра, 485-520 к.с., 850 Нм. 
Състезателните болиди Auto Union Grand Prix доказват своите качества през периода 1934-1939 г. Моделите Type A, B и С използват V16 двигатели с механичен компресор Roots. Най-впечатляващ е Type C, който има цели 2 компресора, като с тяхна помощ развива скорост от 340 км/ч.
Bugatti W16 (2005-досега) - 8 литра, 1500 к.с., 1600 Нм. 
В този мотор са обединени два VR8 агрегата, като се са свързани с един колянов вал. Благодарение на относително компактните размери в него едновременно работят цели 4 разпределителни вала, които „оперират” с общо 64 клапана.
BRM H16 (1966-1967) – 3,0 литра, 420 к.с. 
В British Racing Motors решават да съберат 2 „боксера” един върху друг и с получения мотор дори участват в първенството на Формула 1. Резултатът обаче е позорен – полученият H16 агрегат е много тежък и вдига огромен шум. Освен това е технически доста сложен и се поврежда непрекъснато. С него тимът не печели нито един пол-позишън или състезание.
Двутактов Detroit Diesel 16V-71 (1957-1995) - 18,6 литра, 635 к.с., 2340 Нм.
Серия Detroit Diesel 71 представлява цяло семейство редови и V-образни мотори, като последните варират между 6 и 24 цилиндъра. Естествено, сред тях има и V16, който се отличава с по няколко глави на всеки блок. По-точно те са четири, като са взети от редовия 4-цилиндров 4-71. Двутактовият двигател обаче се нуждае от компресор, който да помогне за увеличение на мощността.
Devel Sixteen (2013-?) - 12,3 литра, 4515 л. с., 4770 Нм. 
Двигателят, поставян на хиперколата Devel Sixteen, е мегаспецифичен. Много от неговите компоненти са взиамствани от моторите IS, а останалите се правят по поръчка. В крайна сметка този V16 е направен не от събирането на два IS. Коляновият му вал е изцяло от стомана и е дълъг 1,2 метра, но цялостната разработка на двигателя отнема 6 месеца. Приблизителната мощност е 5000 к.с., но това не е потвърдено. Изследванията на стенд показват 4515 к.с.
Cizeta Moroder V16T (1991-1995) – 6,0 литра, 560 к.с., 540 Нм
Както стана дума, повечето V16 мотори са направени от по-компактни двигатели, които се събират в едно. При тази машина донори са два 3,0-литрови V8 от Lamborghini Urraco, съединени с един колянов вал. Интересното е, че двигателят е разположен напречно зад шофьора. Затова и той не е чист V-образен, но пък 16-те му цилиндъра работят заедно.
Maserati V4 и V5 (1929-1932) – 4,0 литра, 280-305 к.с.
Названията V4 и V5 не трябва задължително да се свързват с конструкцията на двигателя. Тези два автомобила са оборудвани с V16, състоящи се от два редови 8-цилиндрови мотора от модела Tipo. Агрегатът V4 е бил с обем 4,0 литра, а V5 разполага с 5,0 литра, като развива мощност в рамките на 330-360 к.с.. За този автомобил скорост от 250 км/ч не представлява никакъв проблем.
Cadillac V-16 (1930-1937) - 7,4 литра, 170 к.с., 435 Нм 
Този модел обаче носи името на двигателя, с който е оборудван. Това е първият масов модел с V16 мотор, произведен в САЩ. Клапаните при него са разположени отгоре.
Marmon Sixteen (1931-1933) – 8,0 литра, 200 к.с., 540 Нм
Само 2 американски компании произвеждат V16 двигатели за своите машини - Cadillac и Marmon. За съжаление, Marmon не успява да преживее тежката икономическа криза от 30-те години на миналия век. Самият Marmon Sixteen също като Cadillac е луксозен автомобил с могъщ V16 мотор. Разработката му стартира още през 1927 г. и се предполага, че това е първият в света V16. Само че в Marmon се забавят с неговото завършване и Cadillac ги изпреварва.
Снимки: Интернет
9
