Най-новите изследвания на ADAC показват, че финансовите предимства на дизеловите автомобили стават все по-малки. За основа на таблицата е послужила базата данни за цените на автомобилите, като се взима под внимание период от 4 години и се изчислява обезценката на автомобила, разходите за смяна на масло и посещенията в сервиз, както и смяната на гуми. Дългосрочно за база са послужили цени на дизела 1.3 евро/л и на бензина 1.4 евро/л. Тази таблица няма никаква стойност за България, тъй като ние сме една от малкото страни, в които дизелът е по-скъп от бензина!
Да изпревариш звука по суша - това е амбициозна цел, която малцина могат да постигнат. Тази задача вероятно няма да е проблем за екипа на Bloodhound SSC, който обаче се стреми не да надмине звука, а да постави нов световен рекорд за скорост по суша. Но как се е стигнало до сегашния Bloodhound SSC, свръхзвуков автомобил с 3 двигателя и 135 000 к.с.?
Всичко започва през 1899 година. Тогава французин поставя първия скоростен рекорд от 65 км/ч. В днешно време това би звучало странно, но за времето си е уникално постижение, като се има предвид, че автомобилът е бил изцяло електрически. През първото десетилетие на миналия век инициативата бързо се губи от френска страна, когато англичаните създават свой автомобили. Така 33 години подред рекордът се държи от пилоти от Острова.
През 40-те години на миналия век Ричърд Нобъл, директор на проекта Bloodhound, който тогава е само на 5 години, се среща с тогавашния рекордьор Джон Коп и неговия автомобил. Именно това е моментът, когато Нобъл решава един ден да създаде такъв автомобил. Но за да стигне до днешния почти готов Bloodhound SSC, директорът на проекта е минал и през някои неприятни моменти. Такъв например е опита му с неговия първи автомобил - Thrust 1 през 1977 г. Когато Ричард стартира с неговия Thrust, лагер от задното колело се поврежда и скоростния автомобил се преобръща. Нобъл е невредим, но неговата машина е напълно неизползваема. Той продава останалата скрап за 175 лири, но въпреки това британецът не се отказва, като дори възприема инцидента за първата стъпка към успеха. И се оказва прав - октомври месец същата година двигателят за Thrust 2, първият автомобил, който през 1983 преминава границата от 1000 км/ч, е готов. По-късно през 1997 г. Нобъл и екипът му отново се радват на забележителен успех с Thrust SSC - първият реактивен автомобил, преминал звуковата бариера, като именно тогава Анди Грийн - пилот от Кралските военновъздушни сили става член на екипа на SSC, пилотирайки Thrust SSC.
А сега, 19 години по-късно, наред за нов световен рекорд по суша е Bloodhound SSC, като този път главната цел на екипа е достигането на цели 1609 км/ч. Цялата история на проекта бе разказана в интервю за Аutomedia.bg от Тони Параман - член на екипа на Bloodhound SSC.
- Как решихте името на проекта да е такова - Bloodhound SSC?
- Bloodhound всъщност е порода кучета. Но в случая става дума за противовъздушната ракета Bloodhound Mk.1. Нашият главен инженер по аеродинамиката на автомобила, Рон Айърс, е участвал в разработката на тази ракета. Така, заедно с негова помощ, нашият екип реши да кръстим автомобила Bloodhound не заради друго, а заради невероятната скорост, на която тази ракета от 50-те години на миналия век е способна да развие".
- Thrust 2 и Thrust SSC са реактивни автомобили, също разработени от вашия тим, с които сте достигнали предишните два световни рекорда. Но защо решихте да отбележите трети световен рекорд за скорост по суша?
- През 2006 г. Анди, Рон и Ричард обсъдиха идеята за създаването на нов свръхзвуков автомобил, с цел да защитят и едновременно подобрят рекорда. Американците и австралийците са сериозна конкуренция, а за да бъдеш първи трябва непрестанно да се стремиш към нови върхове".
- Има ли някакви прилики между Thrust SSC и Bloodhound?
- Да, но те са много малко. Ако сравним двата свръхзвукови автомобила, то Thrust SSC би приличал на самолет "Ланкастър", докато Bloodhound може да се определи като съвременния "Eurofighter". Различията в двата автомобила са големи - както по отношение на технологиите, така и по отношение на дизайна. За аеродинамичната форма на Bloodhound използвахме системата Computational Fluid Dynamic, с която за около 3 години успяхме да създадем идеалната форма, която позволява на Bloodhound да остане стабилен при три различни скоростни етапа - дозвуков, звуков и свръхзвуков. Разработката на аеродинамичния дизайн чрез този софтуер ни коства 1,5 млн. паунда.
- Работите и с някои университети по създаването на автомобила. Кои са те и с какво допринасят за проекта?
- Помагат ни няколко университета, но в най-тясна връзка сме с "University of West England". В началото на проекта нашият екип се състоеше от 6 човека и UWE ни предоставиха офис за работа и голяма част от техни учени участват в проекта. Друг университет, също в Западна Англия, който ни помогна със създаването на Computational Fluid Dynamic, е "Swansea University". По-късно Департаментът по география, също към Swansea, ни помогна с намирането на подходящото място за писта, използвайки информация от интернет и база данни от NASA. Bloodhound SSC е отворен проект и резултатите от всяко проучване могат да бъдат намерени в интернет.
- Смятате ли, че проучванията и технологиите, които сте използвали в Bloodhound SSC, могат да имат приложение в масовото автомобилостроене?
- Що се отнася до развитието на проучванията и новите технологии в реактивния автомобил, не знам как те биха намерили приложение в ежедневието на хората. Например системата за контрол на Bloodhound е сложна и за да може да се овладее се изисква специална подготовка.
- Какви резултати очаквате да постигнете от тестовете на автомобила?
- Основното нещо, на което се надяваме, е той да се движи наистина бързо. Всеки старт или дори проба на отделен детайл е вид тест. Тези отделни тестове са наистина важни за нас, защото ако всяка отделна част е в перфектно състояние, ние ще достигнем нашата цел от 1609 км/ч. Така че следващата година ние ще натоварим нашия автомобил на Boeing 747 и ще се отправим към дългата 19 и широка 5 км. специално подготвена писта в Южна Африка, където първо ще проведем главния тест, с цел достигане на 1287 км/ч. Тогава Bloodhound ще се задвижва само от самолетен двигател от "Eurofighter", както и ракетен такъв. След като завършим теста, ще се върнем в Англия, ще добавим другите два ракетни двигателя и отново ще се отпътуваме за Хаксеен Пан, като този път за същинската част.
- Този амбициозен проект на стойност над 50 млн. паунда е почти завършен с помощта на партньори и спонсори. Ще имате ли бъдещи проекти с тях?
- Ние не сме отделна компания и затова смятам, че след като постигнем нашата цел и приключим работата по Bloodhound, всеки ще продължи по своя път. Надявам се, че някои от хората, с които работим заедно, ще можем да обединим усилията си към нова съвместна работа, като например по някоя космическа програма, защото голяма част уменията, необходими за създаването на автомобила са приложими и в тях.
1
