Повечето хора слагат автоматичните трансмисии под общ знаменател. Истината обаче е съвсем друга - колите само с два педала могат да бъдат както мудни, непредсказуеми и жадни за гориво, така и прецизни. Във втората категория попадат най-вече трансмисиите с два съединителя, които обикновено са достъпни при моделите от по-висок клас. Такава скоростна кутия обаче вече предлага компактният Renault Clio, който успяхме да изпитаме.
Трансмисията на Renault носи инициалите EDC - Efficient Dual Clutch, или ефективен двоен съединител. Най-просто казано, тя предоставя непрекъснато ускорение, тъй като предаването на въртящ момент от двигателя към колелата е непрекъснато.
"Тайната" се крие в двата съединителя, първият от които отговаря за нечетните скорости (1-ва, 3-та и 5-та), а вторият - за четните скорости (2-ра, 4-та , 6-та) и задна. Т.е. смяната на предавките не се усеща, тъй като реално автомобилът е винаги на скорост. А това позволява неусетно превключване, по-добра динамика и почти непроменен разход на гориво в сравнение с ръчните скоростни кутии.
В случая с Renault Clio смяната на предавките може да бъде уловена единствено по звука на мотора, и то при внимателно заслушване. В градски условия, когато колата се движи в трафик с около 10 км/час, превключването от втора на първа предавка става малко по-грубо, но все пак далеч по-рафинирано от обикновените кутии с един съединител.
EDC трансмисията има 6 предавки и използва система с двоен сух съединител. А смяната на скоростите отнема нищожните 290 милисекунди.
Добро е представянето на кутията и при по-динамично каране. Тя се адаптира към стила на шофиране и умело преценява при какви обороти да сменя предавките - при високи за по-добра динамика или при ниски за по-нисък разход на гориво. При рязко натискане на газта, ускорението става почти мигновено, дори ако се налага свалянето на повече от една предавка. Освен това, за любителите на ръчното сменяне на предавките, е наличен ръчен 'up/down'’ режим.
Полезна стандартна екстра на EDC е и асистентът за потегляне по наклон. Той задържа спирачката за няколко секунди, като не позволява на автомобила да потегли назад. Това е особено полезно в градския трафик, както и при потегляне от път с наклон, когато колата зад вас е паркирала прекалено близо.
Renault не е единствената компания, която предлага трансмисия с два съединителя за компактните си модели. Но е една малкото. Обикновено градските коли се оборудват с вариаторни трансмисии, автоматизирани ръчни скоростни кутии или обикновени автоматици, чиято работа трудно може да се нарече плавна или пък приятна за шофьора.
Разходът на гориво, който показа бордовият компютър при нашия тест, бе 4.7 л/100 км. Изпитахме Clio dCi 90 EDC както в града, така и на магистрала и първокласен път. При по-спокоен начин на шофиране лесно може да се постигне потребление от около 4 л/100 км.
Единственият недостатък на скоростната кутия не е свързан с работата й, нито пък с Clio. Тя е съобразена да работи с двигатели с максимален въртящ момент до 240 Нм, което я прави несъвместима с новия 1.6-литров дизелов мотор на Renault. Той не е наличен при Clio, но определено впечатлява с разход и динамика, а съчетаването му с подобна трансмисия би било наистина добра комбинация.
EDC трансмисията на Renault е с 3 000 лева по-скъпа от стандартната ръчна скоростна кутия, което е сравнително приемлива инвестиция, ако използвате колата предимно в града. Или просто не си падате по автомобили с три педала.
Цените на Renault Clio dCi EDC в България започват от 33 990 лв. с ДДС. Тестовият автомобил, оборудван с допълнителни екстри като автоматичен климатик, асистент за паркиране, цвят металик, персонализиран салон и др, достига сумата от 35 850 лв. с ДДС.
Повече за пътното поведение, технологиите, комфорта и възможностите за персонализация, които предлага Clio IV, вижте в обстойното ни ревю, което направихме при представянето на модела на европейския пазар.
Снимки: Renault
4
