Как се купуват и продават автомобили на старо в Германия

Не е тайна, че през последните години по-голямата част от вкараните у нас автомобили на старо идват от Италия. Все още има търговци, които предпочитат да купуват коли от Германия, тъй като, макар и на по-висока цена и с по-голям пробег, са доста по-добре поддържани. Ето какво споделя за търговията с автомобили на старо чужденец, който от 10 години търгува с коли в Германия. Той не разкрива самоличността си, като признава единствено, че идва от държава от бившия СССР.

„Започнах да се занимавам с това през 2002 г.  – разказва търговецът. – Сега имам малък паркинг, на който обикновено събирам между 3 и 10 коли, но е имало моменти, в които те са били около 20. Машините са на повече от 5 години и са предназначени, на първо място, за пазара в Германия. Понякога имам и „попадения” – автомобили на възраст между 3 и 5 години. Често работя с чужденци, които са превзели голяма част от този бизнес. Повечето от тях са хора от бивша Югославия, след това са турците, арабите, както и руснаци, украинци и беларуси. С всяка от тези националности се работи различно и клиентът трябва да е много внимателен.”

Търговецът е категоричен, че ако искате кола без никакви проблеми, трябва да я закупите от германец, макар и на по-висока цена. Причината е, че немците са педантични и правят всичко както трябва. Техните автомобили блестят, преминали са всички прегледи и разполагат с всички необходими документи. Лошото е, че тези машини са по-скъпи и е почти невъзможно да се пазариш.

При турците нещата са напълно различни. Когато се купува кола от тях, човек трябва да внимава и да проверява всичко до последна подробност. През цялото време турските продавачи се опитват да отвлекат вниманието на клиента, само и само за да му продадат автомобил. При тях положителното е, че пазаренето е задължително и колкото повече кусури намира клиентът, толкова повече пада цената.

„Освен това, турците са много зле с техническата част и изпитват панически страх от всяка неизправност в колата. Именно тук е „златният” шанс на клиента. Понякога дори дребен технически проблем, може да накара продавача да направи огромно сваляне на цената. Турците са така научени, че не искат да си губят времето с поправка, а гледат бързо да се отърват от автомобила. Освен това те са и доста немарливи спрямо външния вид на колите – продават ги, така както са ги взели”, разказва търговецът.

Според него, хората от бивша Югославия по принцип са доста честни търговци, но пък разполагат с най-евтините и „убити” автомобили. Те също се опитват да промиват мозъка на клиента с приказки, но когато им се каже да не пречат, докато върви огледът на колата, се съгласяват и се отдръпват. Като цяло с тях е доста по-лесно да се прави бизнес, отколкото с турците.

„Най-загадъчни са арабите, които от една страна са доста мълчаливи и затворени в себе си, но от друга страна са съгласни на пазарлък – разказва търговецът. – Колкото до руснаците – при тях основното е, че са доста грамотни технически. И освен това успяват да скрият умело евентуални повреди по автомобила. С тях трябва много да се внимава, а колата да се проверява щателно.”

Героят на този материал признава, че цените на автомобилите на старо в Германия зависят от две неща – популярността на марката и пробега на автомобила. Най-търсени на вътрешния пазар са малолитражки на около 8 години с пробег до 100 000 км. Тези коли се обезценяват доста бавно и се продават много бързо за суми между 2500 и 5000 евро. Най-популярните модели са Volkswagen Polo и Golf, Opel Astra, Renault Clio, Mercedes-Benz A-class.

„Интересното е, че Golf, Polo и Astra по правило са по-скъпи от A-class – разказва търговецът. – По принцип именно двата модела на Volkswagen са най-скъпи, като към тях трябва да прибавим и Audi A2. Неговата цена, в добро състояние, е между 5000 и 8000 евро. Защо ли? Ами много просто – малка, икономична и Audi, са три думи, които хипнотизират немците. Според тях, този автомобил си заслужава парите дори пробегът му да е 180 000 км.”

Познавачът на местния пазар е категоричен, че почти всички автомобили, изкарвани за чужди пазари са с превъртян километраж. Според него, няма как кола на 5 години с истински пробег от 80 000 км да се предлага на конкурентни цени в съответните държави. Това най-често означава, че те е на около 180 000 км, но е с превъртян километраж. Любопитното обаче е, че манипулацията на километража почти не се прави в Германия, а в някоя от съседните държави. Там има специални работилници, които се занимават само с това.

Търговецът разкрива и как той самият си набавя качествени коли. Начините са два – изкупуват се от лизингови къщи или на специализирани аукциони. На тези две места се допускат само професионални автомобилни търговци, а частни лица и фирми, които не се занимават с подобна дейност, нямат достъп до тях. Самата държава също спомага за подобен процес, тъй като има интерес бизнесът да се развива. Защото той плаща съответните данъци в хазната.

„Има и още нещо – ако частно лице или фирма си купува кола от лизингова къща или аукцион, той или тя ще иска гаранция и продавачът ще носи отговорност при проблем. А когато търговец като мен купи колата, той е длъжен да провери всичко. И ако не види или пропусне нещо, проблемът и отговорността си е само негова. Той се е подписал под документите и няма право на претенции”, разкрива професионалният продавач на автомобили на старо в Германия.

Той допълва, че все пак преди да закупи автомобила от лизингова фирма или аукцион, машината се проверява от специалист - Gutachter. Той проверява работата на всички механизми, изследва каросерията за ръжда, драскотини или други следи от удар, а също така и салона за петна. Освен това проверява мотора за харчене на масло, както и гумите. Отгоре на всичко всички тези автомобили преминават през задължителните за Германия технически прегледи.

„В Германия не обичат автомобилите, които са карани в съседните държави – разказва още героят на този материал. – Най-недолюбвани са „италианците”, "испанците” и „французите”, а след тях идват „холандците” и „белгийците”. Тези коли се продават много трудно. Виж, с автомобилите от Австрия и Люксембург подобен проблем няма. Нерядко обаче търговците крият откъде идва колата. Често се случва клиентът да получи автомобил с немски документи, но после да се окаже, че той е докаран от друга държава. По принцип колите от Белгия и Холандия имат драскотини или вдлъбнати по каросерията, но с ходовата част и електрониката всичко им е наред. В крайна сметка обаче, при купуването на кола на старо, си трябва и малко късмет. А моят съвет е да дадете малко повече пари, но да вземете автомобил с пълна автомобилна история. Ако решите да заложите на евтиното – внимавайте, могат да ви излъжат.”

Информация и снимки: ABW.BW