Още от времето на Леонардо да Винчи хората са мечтали за истински автомобили, които да се придвижват самостоятелно. Векове по-късно човечеството изобрети двигателя с вътрешно горене, електромоторите и компютрите, за да се стигне до следващата логична крачка – машина, която да се движи сама.
В 21 век Google показа своето творение – автомобил-робот, който е на базата на хибрида Toyota Prius. Високотехнологичното возило убеди властите на щата Невада да променят законите си, за да го допуснат до движение. Сега същото обсъждат и в Калифорния. А мечтата на Леонардо е на път да се сбъдне. Как обаче се стигна до нея?
Първи проблясъци
Идеята за напълно автономен автомобил за първи път е споделена пред широка публика през 1939 г. по време на Световното изложение на експозицията на General Motors, която носи името Futurama. Тя предвижда улиците на бъдещето да представляват широки пътища, които да са добре подредени и осветени, и по тях да се придвижват автомобили без шофьори.
Историкът Джеймсън Уестмор разкрива, че още през 1935 г. GM e започнал да експериментира в тази насока, като създава машини, които могат да се движат самостоятелно, спазвайки необходимата дистанция от останалите. През 1959 г. компанията тества модел на Chevrolet, на чийто преден капак има устройство, което получава сигнали от датчици на пътя и това му позволява да следи лентата на движение.
Първият умен автомобил
Първият „умен” автомобил е замислен като платформа за луноходи и е създаден в университета Станфорд в края на 60-те години на ХХ век. Това е една проста платформа, снабдена с видеокамери и пулт за дистанционно управление. С течение на времето „интелектът” на машината се увеличава, след като са добавени сензори и оборудване, което да преработва изображението от камерите. През 1979 г. Ханс Моравек от Стенфорд успява да запише първия успех в тази насока – машината преминава пълен салон със столове, без да се удари в нито един от тях. За това упражнение са и нужни цели 5 часа.
За да се постигне пълна автономност, автомобилът-робот трябва да може да преработва цялата визуална информация за пътя. Такава машина за първи път е направена от учените от японската Tsukuba Mechanical Engineering Laboratory. Тяхното творение разполага с 2 камери, които използват аналогови компютърни технологии за обработката на сигналите. Автомобилът достига скорост от 30 км/ч.
VaMoRs и VaMP
Германският автомобилен инженер Ернст Дикманс от Военния университет в Мюнхен заслужава първи званието „изобразител на роботизирани машини”, благодарение на разработките си от началото на 80-те години.
През 1987 г прототипът VaMoRs, снабден с 2 видеокамери, 16-битов процесор Intel и сензори успява да преодолее самостоятелно разстоянието от 20 км, като поддържа скорост от близо 100 км/ч. Седем години по-късно друга машина VaMP, снабдена с 2 камери успява да разпознае разположението на пътя и положението на машините по него на разстояние 100 м. Прототипът е тестван в Париж в условия, имитиращи натоварено пътно движение. Там автомобилът достига скорост от 130 км/ч.
На следващата година Mercedes S-Class под наблюдението на Дикман преодолява разстояние от 1600 км. между Мюнхен и Одензе (Дания). Машината достига до 180 км/ч., като в 95 % от пътуването е на пълен автономен режим. Успехите на Дикман и екипът му е факт.
През цяла Америка, без да пипаш волана
През 1995 г. Университетът Карнеги-Мелън демонстрира управляемия робот NavLab 5, създаден на платформата на минивана Pontiac Trans Sport. Автомобилът преминава по маршрута Питсбърг – Лос Анджелис под лозунга: „През цяла Америка, без да пипaш волана”..jpg)
В оборудването на машината е включен портативен компютър, свързан с камери на предното и задното стъкла, както и GPS-приемник. Автономността на машината достига до 98.2 %, а най-голямото разстояние, което тя изминава без човешка намеса, е 700 мили. Любопитното е, че при пристигането в Лос Анджелис създаделите на проекта гостуват в шоуто на Джей Лено, който в ефир обявява: „Не виждам смисъл от подобни технологии, тъй като едно от любимите ми неща, е да карам сам автомобила си”. Сега г-н Лено е един от най-горещите поклонници на подобни технологии и често участва в подобни проекти.
Grand Challenge
В желанието си да увеличи изследвания в областта на автономната мобилност, американската агенция за изследвания в отбраната (DARPA) създава състезание между роботи-автомобили - Grand Challenge. Първото от тях е през 2004 г. в пустинята Мохаве, а резултатът – трагичен, тъй като нито един от 15-те участници не успява да измине трасето с дължина 150 мили. Най-добре се представя машината на Карнеги-Мелън, която е на платформата на Humvee, но се разбива само на 7 мили от финала, след като не успява да вземе един завой заради износените си гуми.
Неуспехът не стряска DARPA и тя увеличава наградния фонд на състезанието на 2 млн. долара. Този път участват 23 машини, трасето е с дължина 132 мили, като до финала стигат 5 робота. По пътя си те минават над 100 завоя, 3 тунела и други тежки участъци. Победител става създаденият от Университета в Станфорд прототип „Стенли”, която е на базата на Volkswagen Tourareg. Той изминава разстоянието за 6.45 часа.
Grand Challenge тръгва по улиците
През 2007 г. DARPA допълнително усложнява състезанието, като включва в него участък от 60 мили, който е в градски условия. Примамени от високата премия този път участниците са 89, от които едва 11 стигат до последния етап, включващ преминаването по градски улици. 
Специално за целта е създаден макет на градска среда на територията на авиобазата „Джордж”. Там роботите трябва да си взаимодействат с автомобили, управлявани от хора. Печели отборът на Карнеги-Мелън, чиято машина е на базата на Chevrolet Tahoe "Boss" и изминава разстоянието за 4 часа.
Приключенията на италианците
Докато американците водят битки в пустините, на Стария континент продължават изследванията и се постигат все по-сериозни резултати при пробег на автономна машина. Екип изследователи от Университета в Парма създава своя проект VISLAB, с който през 2010 г. изминава 16 000 км – от Парма до Шанхай, точно за 100 дни.
Пътешествието е съпътствано с няколко куриозни ситуации. При преминаване през Русия екипажът слиза от колата, но забравя да изключи системата за управление. Машината потегля сама и трябва да бъде догонена и спряна. Малко след това колата е спряна от полицай за нарушение. Служителят на реда едва не припада, след като вижда, че няма на кого да напише глобата.
Шели катери планините
Автономното Audi TTS е кръстено „Шели" в чест на Мишел Мутон. Като пилот на Audi французойката печели надпреварата Pikes Peak International Hillclimb. Шели е дело на екипа от Станфорд, ръководен от Крис Гердъс. Машината е изпробвана по време на изкачването на Пайк Пик, което роботът изминава за 27 мин. 
В същото време най-доброто постижение на автомобил, управляват от човек, е 17 мин. Ако отбележим обаче, че за първото изкачване на Пайк Пик (12.24 мили) с автомобил през 1901 г., са били нужни над 9 часа, резултатът си е отличен.
Google на колела
До момента автопаркът на Google, който се състои от 7 автомобила на базата на Toyota Prius, е навъртял повече от 140 000 мили. Машините участват в състезанието Darpa Grand Challenge, като използват информация от Google Street View. Тя се комбинира с информацията, идваща от камерите и оптичните системи, изучаващи природни явления, както и специален радар. Изпитанията показват, че гугъл-мобилът, както вече го наричат, може да се ориентира добре дори в оживен град като Сан Франциско.
Поне засега обаче в него винаги има човек, който при необходимост може да овладее ситуацията на пътя. От Google са убедени, че технологията им е безопасна и в същото време много екологична. В Невада, чийто губернатор Брайън Сандовал лично изпробва машината, се съгласиха и приеха закон, който позволява автономни машини да се движат в щата. В Калифорния все още обмислят подобно решение.
1
