Ford Focus

Ширпотреба

Агресивната фасада

На 6-та предавка

Покарах въпросната машина 1.6 TDCi, 95к.с. /230Нм, 6 ск., 1338 кг, над 2000 км като рент-а-кар за няколко дни в чужбина и мога да кажа че автомобилът не е лош за извършване на подобен род пътувания, но да си го закупя (с мои пари) и да го притежавам, в никакъв случай. Aко по-някакъв начин се окажа собственик на такава кола, мисля че до месец бих се отървал от нея, просто защото е недомислена и ми е нелицеприятна и отвътре и отвън. За сведение харесвам предишната хечбек генерация, седанът на тази също ми допада. Това го пиша за да е ясно че нямам проблем с бранда на Ford, както и с моделът по принцип, даже донякъде съм привърженик на антисемитистките и пацифистки убеждения на основателя на компанията и само заради тях бих се спрял на марката. Тенденцията при съвременните „модерни” хечбеци е че те се подуват все повече, както чисто визуално, така и самите ламарини стават все по-тежки. Без значение от нивото на оборудване и джантите, дали е във версия с 3 или 5 врати или по-мощна версия с по-„крещящ” цвят Focus III-та генерация е пример за това как не бива да изглежда един хечбек и провал в дизайн-естетическо отношение... и не, не съм съгласен че дизайнът е нещо строго субективно и е обект само на лични възприятия. Предпочитам безличен и консервативен дизайн с правилни пропорции, пред пищен и тотално объркан който отвращава. Интериорната централна конзола изглежда като вдъхновена от армиран костюм на супер герой (в лошия смисъл), изглежда това е подсъзнателен трик, който те кара да си мислиш че можеш да разчиташ на солиден автомобил. Въртките които регулират вентилацията в купето са проектирани за „истински мъже” с големи ръце и дебели пръсти, и освен това са с малки шипчета по тях. Въпреки големите неугледни забележки по формите които имам, ускорението е на ниво, моторът е еластичен, достигането на магистрална скорост е безпроблемно, изпреварванията също се извършват с лекота. Возията е прилично стегната, окачването поема добре неравностите, отзад е независимо което подпомага за комфорта и управлението, спирачките са много добри, педалът е много чувствителен. Хода на скоростния лост за 5-та и 6-та предавка е по-дълъг и трудоемък от една страна, и опиращ в крака на пасажера от друга. Сглобката като цяло е добра, леки поскърцвания в централната част са простими от изморения ви десен крак при дълги пътувания, но затваряйки шофьорската врата не веднъж имах усещането че затварям врата на бус заради осезаемия резонанс в кората. Видимостта назад е лоша особено в мъртвата зона ако си служите с интериорното огледало за обратно виждане, иначе страничните външни огледала са големи и спомагателни. При каране в подземен (спираловидно извит) паркинг ще си дадете сметка за прекомерната ширина на габаритите. Разочароваща беше и спомагателната шофьора електроника, защото дигиталното меню между инструментите не е премислено и интуитивно, а объркващо и излишно усложнено, сякаш е проектирано за да те откаже да бърникаш по него защото се разсейваш излишно по време на път. Колата често ви напмоня за това че е време за по-горна предавка, но няма способноста да знае кога е добре за по-долна. Пропуск който си спомням от предишната генерация, все още си е по старо му вместо да бъде отработен. Водачът бива засипван със съобщения от типа: DRIVER DOOR OPEN, и ако след това спътникът му също си отвори вратата, ново съобщение: PASSENGER DOOR OPEN, като първото вече не е видно и е изгубило смисъл, а вратата все още е отворена. Решението е елементарно, икона на автомобила с индикатори за всички отварящи и затварящи се компоненти вместо постоянно генериращите се информационни бюлетини. Бих могъл да преглътна голяма част от недостатъците при седан вариянта (понеже е по-изящен), а и служебните коли на НАП са именно такива, но хечбекът за мен е абсолютна проява на лош вкус, спрямо предходния модел. [изображенията са илюстративни но почти изцяло се доближават до тествания екземпляр]