Rover 200-serie

Само през уикенди за удоволствие

Да кара собственика си да се чувства специално

Спортно, но безопасно и разумно

Стопанисвам автомобила от 7 години за които съм изминал само 6500 километра. Решението ми още при покупката беше да го въведа в изрядно техническо и визуално състояние, след което да го съхранявам дългосрочно в гараж като бъдеща класика. Моделът е с ниво на оборудване SE, предлаган само в последната година (1995) преди пускане на следващата модификация с друг набор от двигатели и със заобленото табло от серия 200 Мк3. Цветовата комбинация е сравнително рядка – Tahiti Blue с кожен салон в Sandstone Beige. За мен има сантиментална стойност, тъй като първият ми автомобил също беше Rover 216 Coupe, но в цвят British Racing Green, без задно крило и със салон от плат и велур в цвят Ash Grey. Колата няма някакви впечатляващи динамични характеристики, но е лека, стои стабилно на пътя, с много директно управление и високооборотен двигател с доста приятен глас във високите обороти. В механично отношение е конвенционална и много солидна защото е базирана на Хонда Кончерто, но доработките на английските дизайнери като броните, дифузьора, задното крило, безрамковите прозорци и стъкления таван ѝ придават значителен характер и колата се откроява на пътя с лек екзотичен привкус. Все неща, които липсват в днешните достъпни, масови и безлични автомобили – тази кола навремето е струвала колкото един семеен хечбек. Интериорът е от качествени материали приятни на допир, но сглобката му е доста "английска", което допринася за характерни шумове при затваряне на вратите и при преминаване през неравности. Изкарвам колата само през уикенди в сухо време и това ми доставя удоволствие и гордост, въпреки подигравките към марката и обективните ѝ несъвършенства.