Peugeot 308

дизайн и возия

Този тест драйв ще е 3 в 1, макар че данните в ревюто са за втората ни 308. Първото ни Пежо беше синьо 307 дизел 2.0, закупено от СФА през 2004 г. Въпреки, че по разни класации този модел е в челните места по повреди нямахме никакви проблеми с него освен разтропване на пантата на багажника. През 2008 го заменихме с Пежо 308, отново дизел 2.0, само че понеже го използвахме предимно в града решихме да е с автоматични скорости. Прекрасна скоростна кутия и двигател, доста икономична, но и мощна кола! Край на постоянното ръчкане и натискане на съединител в града и по сфетофарите и задръстванията. Голяма глезотия бяха стъкления панорамен покрив, хладилна жабка и кожения салон. Основен минус беше потропването на задната врата от нашите хубави пътища. Друг минус бяха нископрофилните гуми, често ги пукахме по дупките и много тресеше и возията беше доста твърда. Дали защото беше дизел или по друга причина в студената зима на 2011-та след като я почистих от снега трудно палеше. И при 308, както и при 307 предницата е ниска. Само че при първото ни 308 рег. табела се намираше най-долу и често задирахме нещо с нея. В един момент твърдата возия ни омръзна и решихме да сменим колата с друга 308-ца, но с по-дебели гуми, за да вози по-меко. По това време беше излязъл фейслифта, който според мен изглежда в пъти по-добре. Предницата отново беше ниска, но този път от Пежо се бяха съобразили и бяха поставили гнездото за табелата по-високо и спряхме да задираме с нея като снегорин. ;) От СФА казаха, че икономичния и мощен 2.0 дизелов двигател се предлагал само с голям размер на джантите и нископрофилни гуми и се наложи да вземем 1.6 бензин. Този път беше в червено и пак беше автомат, затова доста повече харчеше от 2.0 дизела - по спомен от 8.5 до 10 градско (срещу 5.5-6 за дизела). Естествено заради по-ниската мощност беше и по-малко динамичен, но пък по-тих. Нивото на оборудване беше по-ниско - нормален покрив, салон от текстил, нямаше запалка, но имаше хладилна жабка и ел стъкла. По-дебелите гуми правеха возията много по-приятна, с по-малко друсане. Основен минус пак беше потропването от задната врата, а и на тази й падна бурмата на единия сенник. Като се замисля обаче това са бели кахъри, въпреки че става въпрос за нови коли. Важното е, че нямахме никакви проблеми с ходова част, двигател и електроника. И 307 и 308 имат големи багажници, като 308 има и повече място за задните седалки спрямо 307. Седалките на 308 като че ли са с една идея по-твърди от тези на 307. Препоръчвам избягването на версии с нископрофилни гуми. Определено тези два модела надминаха очакванията ни. Само не ми харесва ценовата политика на Пежо - твърде високи са цените им на ново. Всички без последната снимки са от нета, но на аналогични коли и дори цветовете съвпадат. Не съм по снимането на колите които карам и донякъде сега съжалявам, защото доста моменти преживяхме докато бяха с нас. Единствената запазена снимка е последната - там може да видите малка част от вътрешността на червеното 308, направена в дъждовния юни 2015. Поздрави!