Hyundai i30

Привет на читателите на Аутомедия. Вече 22 месеца съм собственик на Hyundai I30, и след около 25000 километра реших да споделя с Вас впечатленията си от колата. Модела е GD (2011+), 1.6 ЦРДи, 128 конски сили. Предистория: последните 10 години съм живял в 7 различни държави в Европа, главно в западната/централната част и никога преди не съм имал нужда от автомобил. Преди около 3 години обаче работата ме доведе в Румъния, а и в семеиството вече очаквахме първото дете. Реших че можем да си позволим нова кола (по скоро не можех да си позволя да губя време с обслуване на стара такава), и се спряхме на клас “семеен hatchback”. След известно четене (И един тест на Peugeot 308, които ме отказа от френските модели) ограничих избора до I30, Мазда3 (предишния модел говорим за 2012 година), Хонда Civic, Голф, Форд Focus, Audi А3, Kia Ceed и Toyota Auris. Защо избрах точно I30 ще се опитам да обясня по долу. Предимства: Цена/екипировка – не ми се коментира цената в България …. В Букурещ местния дилър ми предложи цена от 17100 евро + 1 година пълно casco. Колата е с наи-високата степен на оборудване (салон с комбинация leather+cloth, подгряване на предните седалки, hill start assist, предни и задни паркинг сензори, темпомат, електрически огледала, допънителни фарове при завои, алуминиеви педали, двузонен климатроник и т.н.). В допълнение купих само зимни гуми с метални джанти, гумени стелки и гумен под за багажника. Пространство в салона: колата е доста голям хатч. На една от снимките може да се види колко по дълга и широка е от голф VI на съседите. В купето спокоино се побирят 5 възрастни (няма трансмисионен тунел които да пречи на краката за седящия в средата отзад). Голф/А3 се оказа че са ми малки …. Комфорт: Едно от основните ми изисквания към колата беше комфорта на задната седалка, където щеше да бъде бебока. По този показател отпаднаха Мазда3 И Civic. За моя изненада се оказа че задното окачване и на Kia Ceed е “различно” (дилъра го нарече спортно). За и30 мога да кажа че е създадена с мисъл за цомфорт на всички пътници. В зависимост от настилката в купето не се чува почти никакъв шъм до около 120 километра в час, и обикновено малкия може да спи във столчето си с часове. Голям багажник: при свалени задни седалки и предна изтеглена максимално напред в купето се побират предмети с дължина 183 сантиметра. В нормално положение в багажника спокоино се наместват един среден по големина куфар, детска количка, макък куфар (тип ръчен багаж в самолет), раница за лаптоп и пазарска чанта (тип синя наилонова от Илиенци). Сервизно обслужване: Дилъра на марката за Румъния продава още Форд, Митсубиши, Ровер и Мерцедес, като сервиза е един. Мога да кажа само добри думи за хората работещи там (като се има предвид че съм бил само 3 пъти). Само за пример при смяна на гуми използват нанометричен ключ. Човек може да си запази час online. Работят и събота, и може да изискаш механика които последно е работил по колата. Първия преглед ми струваше около 380 лева – смяна на масло и филтри. Минуси: Сравнително големи предни колони, които създават мъртва зона при завиване. Определено нещо, с което трябва да се свикне. Има само 2 размера джанти които може да се сложат. Тъи като двигателя се води “големия” дизел, предните спирачни челюсти са доста големи, и може да се слагат само джанти 16 или 17 инча (И следователно по скъпи гуми). Сравнително лоши ОЕМ гуми: Колата доиде с летни гуми Hancook Ventus Prime2. С тях колата е много стабилна наистина (дори и при силен дъжд И 130 км/h на магистала), но са по шумни от зимните (Nokian WR D3), и вече се виждат първите белези за износване. Като допълнение разхода през лятото е по висок. Относително голям радиус на завои – както писах по горе I30 е доста голям автомобил ….. с радиус на завиване 10.6 метра, които понякога усложнява маневрите в тясни пространства и паркиране. В допънение за мен проблем е че предния капак е много скосен и не се вижда от водача, така че предните паркинг сензори са препоръчителни. Други: Двигател: 1.6 дизел, 128 конски сили, 260 nm при 1750 оборота. Определено предостатъчен за моя тип каране. Никога не съм имал проблем с изпреварване или престояване. Товарил съм колата като магаре (последния път с повече от тон теракот) и колата се представи блестящо. Команди: доста приятни на допир и много леки (педала на газта е особено лек). Като цяло управлението на I30 е доста приятно занимание. Като минус бих сложил “врътката” за настроиването на фаровете. Намира се под лявото коляно на водача и промените не се отбелязват никъде по таблото (с други думи забравете за промяна посоката на фаровете по време на движение). Разход: Както писах по горе живеем в Букурещ, И тези от вас които са минавали знаят че трафика е по сериозен от които и да било български град. Като цяло колата се кара около 40% градско, а останалото извън града, на път с ограничение 70. През по голямата част от времето е натоварена с 2 възрастни, дете и разни такъми покраи детето. Разхода е около 5.1l на 100 през лятото, и около 4.8l през зимата (метод пълно / пълно). Според борда е колко 0.2l по малко. Защо зимата е по малко …… не знам … може би заради гумите ….. или защото лятото климатика не се спира никога ….. Може би е добре да спомена че разхода е резултат от доста спокоино каране (със спящо дете в колата), и със местната нафта. В България разхода ми е с около литър отгоре ….. Заключение: I30 определено не е спортно ориентиран. С него няма да профучавате под слисаните погледи на минувачите, нито ще се дърпате на светофарите. I30 е кола която е създадена да служи за транспорт, и да предостави нужния комфорт за това. 25000 километра без технически проблеми. Без промяна на които и да било аспект от колата (освен че кожата на скоростния лост започна да се изтърква). Дали бих си купил отново Hyndai? Може би …. А може би не … следващата ми кола ще е след като евентуално имаме второ дете, и ще е по голяма … Теста стана доста дълъг …. Надявам се че е бил полезен, или поне интересен. Поздрави, и нека повече от читателите тук се насладят на усещането да карат чисто новата си кола за първи път ….. заслужава си наистина.