Начин на ползване:
ежедневно
На кое качество на автомобила най-много държиш:
надеждност
Начин на каране:
нормален
Допълнителни бележки
Притежавах Мазда 626 от 1995 година до 2012 година. Спокойно мога да кажа, че това е най-невеоятния автомобил, който някога съм имал. За кола прозивеждана от 1983 година има невероятни екстри като адаптивно окачване ел. огледала климатик падащи седалки круиз контрол пълен бордови компютър показва абсолютно всичко. Колата я купих от Германия от пенсионери на 80 000км. и 8 години , звучи като в реклама на авто измамник, но наистина беше така. По-голямата част от километрите колата прекара на междуградските пътища имаше и газово. Въпреки това багажника бе все така голям мястот отзад е наистина разточително а таблото е облицовано с много мек и приятен на допир метриал. Качеството на изработка е брилянто (отнася се за абсолютно всичко по колата). Единственото и слабо място, което открих за всичките години е ръждата покрай задния прозорец. С усулията на мой познат проблема бе решен, но с течение на годините гумата на задния прозорец бе прегоряла от слънцето и когато валеше влизаше вода. точно този проблем бе нерешим. Няма уплатнения (нито нови нито стари) и в мазда не успяха да ми помогнат по този въпрос. Бхя принуден да продам през 2012 направо ми се късаше душата като знам че продавам олдтаймер. Аз съм от Бургас и в целия град бяха само две такива коли един и същи цвят абсолютно еднакви, но другата беше 2.0 дизел, а моята 2.0 бензин карбуратор. По отношение на поведението на автомобила мога да кажа все хубави неща много стабилен залепва на пътя особено ако се движеш между 120-160 просто няма мърдане. Разхода беше доста голям и се принудих да сложа газово. Звука от ускорение на ниска предавка и високи обороти е прекрасен. Скоростната кутия е с нормални предаватлени числа и като цяло някаква салбост можеше да се усети само под 1500 оборота, но мотора е атмосферен. За мошноста си от 102 коня имаше наистина мн. добри възможности. Максимално съм вдигал 180 на магистрлата на газ с трима души и багаж. Бордовия компютър беше едно от нещата с които може да се заиграете в колата. Показва от изгоряла лампа до това колко газ да даваш и да качиш или смъкнеш предавка. За толкова години вярна служба бях сменял електрически стъклоповдигач, няколко лампи, 2 термостата и това е всичко. Първият път когато смених термостат беше на 210 00 на магистралата. Връщах се със семейството си от Сандански и по ендо среме преди тунела гледам температурата се качила и се оказа че е прегряла. Разминах се леко и благодарение на добър автомонтйор се прибрах до Бургас на леко студен мотор.За снимки се изивнявам, но колата не при мен от 1 година и просто не съм подготвен. Това са моите впечтления от тази кола надявам се ви е било интересно да четете тест драйва :).