Начин на ползване:
лично
На кое качество на автомобила най-много държиш:
здравина
Начин на каране:
нормално
Допълнителни бележки
Модификацията P11-144. Води се facelift, но разликите с P11 са доста.
Купих си колата, без да знам нищо за нея - просто ми хареса и я взех. Производство в края на 1999 на 94 000 километра.
Сменихме масло, филтри, накладки, едните спирачни дискове и... това е. Никакви проблеми вече 10 000 километра - сипвам бензин и си карам при всякакви условия. Учудващо нисък разход - около 6-7/100 бензин при положение че карам предимно в София - около 50-70 километра на ден. Специално този двигател дава доста мощност на ниските обороти и на практика вдигам над 2000 оборота само на магистрала. На магистрала поддържане на 150-160 не е проблем и няма тропане и задъхване, но над това започва да се усеща лека нестабилност при неравности. Преди карах Пежо и още изтръпвам по навик като мина на скорост през по-сериозна дупка или шахта без капак, но с Нисан-а засега няма никакъв проблем. Климатроник, отопление на стъклата и огледалата и т.н. си работят безупречно. Ръжда засега не се вижда никъде, което предвид възрастта на колата според мен супер.
Широка, голяма и много стабилна кола. Не се изморяваш и да шофираш по цял ден, независимо от условията.
Минус (освен очевидно годината на производство) е че като повечето японски вози твърдичко (за мен е ОК, обичам да усещам пътя), седалките не са най-удобните, качеството на тапицерията им не е не е блестящо и бързо е износва. Не е най-пъргавата и маневрена кола на света (ОК е, ако не целите драгове и дрфтове между светофарите), самите габарити са сравнително трудни наместване при паркиране в града (ако преди това си карал по-малка кола, свиква се) и при седана не си виждаш края на багажника (аз лично сложих парктроник, докато свикна с габаритите на колата). Кара се общо взето като Mercedes.
Аз лично съм много доволен от избора си, а за сега и не познавам собственик на Primera, който да не е.