Малкият брат: тестваме новия Seat Leon

Никак не е добре да си по-малък брат в аристократично семейство. Големият наследява кралството или поне семейния замък. За малките остава да си съберат багажа и да си търсят късмета другаде, да не би случайно да им хрумне да оспорват наследството. Но не само при аристократите е така.               В автомобилния свят едва ли има по-сложна задача от тази на хората в Seat, и може би Skoda. От тях се очаква да създават интересни, качествени, и най-вече доходни автомобили. Но без да прекаляват, защото иначе биха посегнали на паничката на батковците от Фолксваген.            Leon е точно това. Той се опитва да изпъкне в няколко области, но някак тихомълком, без много да личи. И в доста отношения успява.

Leon, компактният хечбек на Seat, съществува вече от 22 години. С над два милиона продажби, той не е точно пазарен провал - но е безкрайно далеч от успехите на братовчед си Golf, абсолютния владетел на този сегмент. Дали обаче новото четвърто поколение няма да промени съотношението?            Още от пръв поглед ни се струва, че би могъл. Промените спрямо досегашната кола са доста. Дори и само като размери. Leon е станал мъничко по-тесен и мъничко по-нисък - но с цели 9 сантиметра по-дълъг. И 5 от тези 9 отиват в междуосието, което осигурява доста повече простор на задната седалка.              Дизайнът също е направил няколко крачки напред: с диамантената решетка, която познаваме вече от Таrraco, и с доста по-динамични и изострени линии. Макар и направен от испанец, този дизайн ни изглежда дори по-германски от този на Golf.

Любопитна е и промяната отзад, където всички светлини, включително на аварийната спирачка, са събрани в един цял модул и се простират през цялата ширина на колата. По-високите версии получават и динамични мигачи, като в най-скъпите Audi.            Но всичко това са дреболии в сравнение с революцията вътре. Тъкмо интериорът беше областта, в която испанският роднина бе принудително държан в студения килер - с доста по-евтини материали и по-посредствена ергономия от Golf. Това е вече в миналото. Новият Leon получава абсолютно същата интериорна концепция като германския си батко: сензорни екрани и повърхности, и максимално изчистено табло.             В наши дни бутоните по таблото внезапно станаха срамни като пъпките по лицето. И жалко, защото тъч скрийнът не е най-удобното нещо, докато шофирате. Все пак тук имате управление с жестове, макар и ограничено. А също и гласов асистент, който - истинско чудо - говори български. Или поне така твърди, защото към повечето ни команди се отнесе с аристократично презрение.              Всички варианти на Leon освен най-базовия получават 10-инчово дигитално табло, както и 8- или 10-инчов екран за мултимедията - точно като в Golf. Само че испанците са получили правото да организират този екран, както намерят за добре. Едва ли подобно нещо е казвано някога преди, но тук испанската организация е чувствително по-добра от германската организация.            Това вертикално скролване на различните функции наподобява на смартфона ви и е много, много по-интуитивно от варианта в Golf. Струва ни се, че и самата система реагира по-бързо.

Екранът е интегриран към таблото в стил, който вероятно си има някакво сложно име в дизайнерската професия. Ние го наричаме "просто го забоди отгоре". Но пък е с хубава графика, вижда се и на ярко слънце, и включва пълна интеграция на смартфон. Към него върви и едно мобилно приложение, с което можете дистанционно да отключвате и заключвате вратите, да пуснете отоплението и даже да задействате клаксона - за буйна радост на съседите.             Качеството на салона също е много добро. Само отделни места като ръкохватките на вратите носят спомена за предишната пестеливост. Седалките са удобни, и крият някои дребни хитрости като закачалката за задните колани, която се грижи да не се пречкат при смъкване на седалките. Багажникът побира 380 литра при нормални обстоятелства - точно колкото и при Golf.             Вече толкова свикнахме да говорим в ревютата си за мобилни приложения и сензорни екрани, че почти забравихме за пътното поведение. Няма нищо чудно, защото Leon успява да е едновременно компетентен и незабележим. Вози с един нюанс по-твърдо от новия Golf, което по-скоро определяме като плюс. Само най-скъпите версии са с независимо окачване отзад, но и торсионната греда осигурява приличен комфорт на пътниците.    

      Изборът на задвижване не е малък. Бюджетните версии са с еднолитров турбомотор с три цилиндъра и 110 коня. После идва 1.5 TSI, който може да е със 130 или 150 коня, и също така може да е с 48-волтова хибридна система. Има и пълноценен плъг-ин хибрид с батерия, но за него ще си говорим отделно. Има двулитров дизел със 150 коня, и даже версия с фабрична метанова уредба.

Естествено, най-важното при бюджетната алтернатива на Golf е дали наистина си остава бюджетна. Отговорът е "да", макар че и тук се усеща бушуващата в автомобилния свят инфлация. Базовият Leon със 110 коня започва от 35 000 лева, което е с почти пет хилядарки под Golf, и с около петстотин лева над Skoda Octavia.

При това не е чак толкова базов: има всички електронни системи, електрически стъкла отпред и отзад, смартфон интеграция, 8-инчова мултимедия, два USB  порта, безконтактен достъп и дори климатроник.           По-горното ниво със 130 коня и ръчни скорости - всъщност колата, която виждате -  започва от 39 500 лева. Дизелът е 42 000, а в най-високите нива - 49 000. Метановата версия със 7-степенен автоматик ще струва 46 000, но я чакайте най-рано през февруари.            Изобщо този Leon е Golf, но с по-интересен дизайн и по-ниска цена. Вярно, че и остатъчната му стойност няма да е като на Volkswagen. Но въпреки това ни се струва, че в този случай по-малкият син няма да пропадне в живота.

Още снимки от теста на Seat Leon вижте в ГАЛЕРИЯТА: