Най-добрата кола в света: тестваме Rolls-Royce Phantom

Малки или големи, мощни или икономични, красиви или практични – колкото и видимо да се различават помежду си, всички автомобили на планетата са по същество напълно еднакви. Всички освен един. Този автомобил без аналог е Rolls-Royce Phantom.  

НО НЕ ЗАЩОТО Е БАСНОСЛОВНО СКЪП, или защото е бил предпочитаният избор на величия в цялата палитра от кралица Елизабет II до Кийт Муун и от Ленин до Джон Ленън. И не защото е най-старото все още живо моделно име в света. Първият Phantom се появява в годината, в която се раждат Маргарет Тачър и Георги Калоянчев, Франсис Скот Фицджералд публикува „Великият Гетсби“, а Джон Лоуги Беърд след дълги опити успява да предаде успешно първия телевизионен сигнал.

ОТТОВА ДО ДНЕС, ВЕЧЕ 94 ГОДИНИ, този модел е есенцията на лукса. Заради него, когато искаме да похвалим нещо, казваме - това е ролс-ройсът на часовниците, онова е ролс-ройсът на телефоните, и така нататък. Но и това не е причината Phantom да е кола като никоя друга. Истинската причина е, че той схваща задачите си на пътя по радикално различен начин.

Когато става дума за обикновени коли, качествата им се мерят с неща като конски сили, секунди от 0 до 100 км/ч... При Phantom качествата се мерят в децибели.

Докато всички останали производители са се фокусирали върху това как се усеща возенето в продуктите им, Rolls-Royce се е фокусирал върху това как то да не се усеща. Стъклата са двойни и дебели по 6 милиметра. Подовете, таваните и вратите са покрити със 130 килограма високотехнологична шумоизолация. Дори гумите са специално създадени от Continental и включват по 2 килограма шумопоглъщащ материал всяка.

РEЗУЛТАТЪТ Е ВЪЛШЕБЕН. Чували сте старата шега е, че най-шумното нещо в един Rolls-Royce е часовникът. Но този тук не издава и звук. Най-шумното нещо в новия Phantom е вашето дишане. Часовникът обаче си остава приятно аналогов, а и като цяло вътрешността на този автомобил не е радикално различна от предишното поколение. Независимо, че то е от епохата преди iPhone и социалните мрежи.

Много компании в историята са схващали лукса като необходимостта да дадеш колкото е възможно повече. И неизменно са се проваляли, като започнем от позабравената вече френска Facel и приключим с опита за възраждане на Maybach като отделна марка.

ТУК ФИЛОСОФИЯТА Е ТОЧНО ОБРАТНАТА. В Rolls-Royce чудесно знаят, че в епохата на интернет, на Facebook и Playstation най-ценното, което имате, е вашето внимание. И не искат да ви го отнемат излишно.

Затова тук няма да откриете никакви модерни технологични залъгалки, като 18 цвята на интериорното осветление, управление с жестове или автопилот. Всичко е създадено така, че да не изисква усилия от ваша страна. Вратите се затварят и отварят със симпатично старомодно бутонче. Климатикът все така се командва от две търкалца, за краката и тялото. Ако ви е топло, завъртате към синьото. Ако ви е студено, към червеното.

Вместо мъчително да разучавате менюта и подменюта в информационната система, можете просто да си налеете чаша добре изстудено Chablis.

ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ PHANTOM не ползва новите технологии. Но го прави само там, където те наистина улесняват живота. Например със стъклената преграда в дългата база, която се замъглява чрез фотополимер само с едно натискане на бутон. Щом го направите, задната част от кабината е напълно звукоизолирана от предната.

Иначе вътрешността е точно каквото очаквате от един Rolls-Royce: безукорни, ръчно ушити кожи, скъпо дърво, дебели килимчета от специална вълна. Новост е тази така наречена "галерия" на таблото, която се сглобява в напълно стерилна стая, за да не попадне и прашинка вътре.

Всеки клиент може сам да избере какво да има в галерията: произведение на изкуството, скъпоценности или - без майтап - старинен китайски сервиз за чай. Естествено, това съвсем не е безплатно. Но понеже базовото ниво на Phantom започва от 375 000 евро за късата база и 450 хиляди за дългата, не бихме се тревожили прекалено за бюджета на купувачите.

НАКРАТКО, ВЪВ ВИДИМАТА СИ ЧАСТ този Phantom доста напомня на предишния. Но невидимата е радикално различна. Преди всичко това е първият Rolls, построен върху изцяло новата алуминиева платформа, създадена специално за тази марка. Тя е средно с 30 на сто по-яка от предишната и спестява доста тегло. Или по-скоро щеше, ако инженерите не я бяха наблъскали с шумоизолация.

Окачването също е изцяло ново: петзвенно отзад, и с по два паралелни носача отпред. За пръв път Phantom има и завиващи задни колела - не толкова за да се подобри динамиката, колкото за да се намали радиусът на завиване.

ДВИГАТЕЛЯТ СИ ОСТАВА с 12 цилиндъра и 6.75-литров обем, но е основно преработен и с добавени два турбокомпресора. Мощността е скочила до 571 коня, а въртящият момент - до 900 нютонметра, двойно повече от Porsche 911 GT3. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема съвсем малко над пет секунди. Дори воланът е станал по-дебел и удобен.

Резултатът от това е едновременно впечатляващ и разочароващ. Впечатляващ, защото тази тежаща над два тона и половина грамада се управлява с удивителна лекота и прецизност. И разочароващ, защото точно това не искаме от един Phantom.

Предишният, с неговия тънък дървен волан и пътно поведение на голяма яхта, по никакъв начин не се опитваше да бъде приятен за каране. Задачата му беше да ви изолира напълно от света навън, с неговите шумове, дупки и други шофьори.

НОВИЯТ PHANTOM E НЕСРАВНИМО по-добър за каране, което по особената логика на Rolls-Royce го прави всъщност по-лош. Но не толкова лош, че да му оспорим самоприсъдената преди почти век титла на "най-добрата кола в света". Всъщност има само един начин да обясним накратко този автомобил: Phantom, както винаги, си остава ролс-ройсът на ролс-ройсите.

Още снимки на новия Phantom вижте в галерията: