Електрификацията на индустрията заплашва 726 000 работни места в Европа

Преходът към електрическа мобилност може да струва на Европа до 726 000 работни места до 2040. Това е едно от най-значимите заключения от изследването от ELAB2040 година, проведено от Института по индустриално инженерство Фраунхофер (IAO) в Щутгарт от името на асоциациите на германската инженерна индустрия и с участието на компании като BMW, Mercedes-Benz, Bosch, Mahle, Schaeffler и ZF.

Четири сценария за развитие на индустрията

Изследователите са разработили четири различни сценария за еволюцията на европейското законодателство относно емисиите на CO2 от автомобили до 2040. Първият е този, който в момента действа и всъщност изисква маркетинг само на автомобили с нулеви емисии от 2035. Вторият отчита предложението, направено от Европейската комисия през декември 2025, което предвижда намаляване на емисиите на CO2 с 90% и възможност за компенсиране на останалия дял с нисковъглеродни материали или възобновяеми горива.

Другите два сценария, от друга страна, предполагат по-отворен подход от технологична гледна точка. В третата част автомобилите с двигатели с вътрешно горене и plug-in хибриди ще продължат да представляват около 20% от новите европейски регистрации през 2040. Накрая, четвъртият сценарий предполага, че европейският пазар ще се развива след глобалния, където след 14 години автомобилите с двигатели с вътрешно горене или plug-in хибриди все още ще представляват около 50% от продажбите.

Прогнозите са мрачни

В сценарий, който възпроизвежда настоящото европейско законодателство, добавената стойност (т.е. генерираното богатство), произведено в Европа в сектора на задвижващите агрегати, ще намалее с 36% до 2035 (-90 милиарда евро) и с 38% до 2040 (-95 милиарда). В същото време изискването за заетост ще бъде намалено с около 660 000 работници през 2035, за да достигне около 726 000 през 2040. Сценариите с по-голяма технологична неутралност, от друга страна, показват по-плавна тенденция.

При по-отворена регулация, загубите през 2035 биха били 71 милиарда евро, докато в сценария, който следва развитието на световния пазар, те ще спрат на 45 милиарда. Въздействието върху заетостта също би било по-малко изразено: в най-благоприятния случай от хипотезите, загубените работни места през 2040 биха били около 500 000 вместо над 720 000.

Проблемът не е само в електрификацията

Изследването посочва, че спадът на добавената индустриална стойност в Европа не зависи изключително от електрификацията. Според модела, разработен от Fraunhofer IAO, всъщност тежестта на Европа на автомобилния пазар (Европа, Азия и Северна Америка) трябва да намалее от 24% през 2025 до 18% през 2040, независимо от използваната технология. Дори в най-благоприятния сценарий за електричеството, новата добавена стойност, генерирана от електрическите превозни средства, няма да е достатъчна, за да компенсира загубената стойност с постепенното изоставяне на двигателите с вътрешно горене.

Всъщност изследователите оценяват загуби между 81 и 120 милиарда евро за традиционни технологии, в сравнение с увеличение от между 18 и 21 милиарда евро, свързано с електрифицирани задвижващи системи. Според симулации, проведени от изследователи, Германия би била една от европейските страни, най-засегнати от трансформацията.

В сценарий, базиран на предложението на Европейската комисия, до 2040 добавената стойност на сектора ще намалее с около 54 милиарда евро (-64%), главно поради трудностите, засягащи веригата за доставки, свързана с двигателите с вътрешно горене. Очакват се негативни резултати и за Франция, Италия и Австрия, докато Унгария може да се възползва от промяна в производството благодарение на индустриалните условия, които се считат за по-конкурентни.

Укрепване на европейската индустрия

Въпреки това, изследването посочва, че така наречената „забрана от 2035“ не е единствената причина за очакваните трудности. Всъщност авторите посочват два основни фактора: от една страна, технологичната замяна на двигателите с вътрешни с електрически и от друга – постепенното намаляване на икономическата тежест на Европа на световния автомобилен пазар.

Поради тази причина Fraunhofer IAO твърди, че простата ревизия на правилата за емисии не би била достатъчна, за да обърне тенденцията. Според изследователите ще са необходими и намеси относно условията за конкурентоспособност на европейската индустриална система, започвайки с енергийни разходи, бюрократично опростяване, времето за разрешения и подкрепа за иновации.

В най-оптимистичните симулации, характеризиращи се с ускорени процедури за индустриално развитие и политики, благоприятни за инвестиции, загубите на добавена стойност могат да бъдат значително намалени още през 2030. Заключението на изследването е, че по-голямата технологична неутралност може да помогне за забавяне на намаляването на добавената стойност и заетостта, но само ако е съпроводена с решително укрепване на европейската индустриална конкурентоспособност.