Десетки класически коли са погребани в каньон в Юта

Точно до магистрала 89 в Юта, съвсем близо до границата с Аризона и на около 130 км от националния парк „Зайон“, се крие една необичайна автомобилна гробница. Останки от класически детройтски машини в най-различни цветове са натрупани от дъното на каньона чак до самия път. Днес тези смачкани ретро коли изглеждат като абсурден декор в пустинята, но за съществуването им там има много логична, или поне някога е била такава, причина.

 
  
 
  
Мястото е известно като каньона Катстеър, а стената от смачкани коли носи името Рипрап на Катстеър. В хидроинженерството терминът „рипрап“ обозначава материал, който се трупа по бреговете, за да предпази земята от водната ерозия. Днес инженерите използват камъни или бетон, но в средата на 20-ти век експертите са имали друга, доста по-радикална и евтина идея – да използват бракувани автомобилни каросерии, напълнени с чакъл и закотвени към скатовете.

Строителен материал от ламарина

За съвременния автомобилен ентусиаст гледката на съсипани американски класики като Chevrolet Bel Air, Lincoln Continental и Chevrolet Corvair, натрупани една върху друга, е направо болезнена. Купчината е достатъчно висока, за да се катерите по нея, а практиката да се „погребват“ коли по този начин всъщност е била доста разпространена за времето си.

 
  
 
  
Като пример за това могат да послужат бреговете на река Луп край Кълъмбъс в Небраска, където все още могат да се видят редици от автомобили, подредени покрай водата почти докъдето стига погледът. Целта навсякъде е била една и съща – да се наруши силата на водния поток и да се предотврати отмиването на бреговете. В случая с каньона Катстеър големият враг са били поройните дъждове, които са издълбавали улеите.

Ефективно, но с екологична цена

Автомобилна стена е свършила своята работа, но на очевидна цена. Според историка Дейвид Л. Бристоу, това е било част от дългогодишния навик реките да се третират просто като канализация и индустриални магистрали за лодки.

До началото на 70-те години тази практика започва да отмира. Както отбелязва Стивън Ръп от списание Hot Rod, приемането на Закона за чистотата на водите през 1972 г. и навлизането на нови строителни технологии слагат край на превръщането на колите в диги. Въпреки това, вече натрупаните автомобили си остават там завинаги като паметник на една отминала епоха.