Защо Porsche направи гумен съединител

Обикновено, когато Porsche внедрява нова идея в името на съвършения спортен автомобил, тя бързо дава резултати в ключови области като динамика или комфорт. Страничният продукт от тази 78-годишна инженерна гениалност са технологии, които впоследствие намират приложение в цялата индустрия – от революционните трансмисии с двоен съединител (PDK) до култовите „тарга“ покриви.

 
  
  
  
За щастие на механиците обаче, една конкретна идея на германците така и не успява да се наложи извън техните собствени автомобили. Тя е създадена, за да реши един малък проблем, който по онова време от Porsche смятат за невъзможен за пренебрегване.

Тайната на „мекия“ съединител

Няма да откриете споменаване на този компонент в официалните ревюта, прес-материалите или списъците с оборудване от епохата. Легендата за диска на съединителя с гумен демпфер се предава от уста на уста само сред онези, които някога са вадили парчета скъсана гума от камбаната на скоростната кутия. Форумите са пълни с подобни травмиращи истории.

 
  
  
  
Много ентусиасти, които днес се захващат с реставрацията на култови модели като Porsche 944, очакват да се сблъскат с този проблем, но често с облекчение откриват, че предишен собственик вече е свършил мръсната работа и е заменил оригиналния компонент със стандартен съединител с диафрагмена пружина.

Преди появата на светкавичната PDK трансмисия с двоен съединител, Porsche имат съвсем различен подход към поведението на скоростните кутии. Идеята на гумения център е била да абсорбира шума, вибрациите и твърдостта от задвижваща система, за да не проникват в купето. Гумената част на феродовия диск обира вибрациите от двигателя.

 
  
 
  
Проблемът се крие във факта, че животът на тези съединители варира драстично. Според стила на шофиране, някои собственици съобщават за разкъсване на гумата след едва 48 000 – 64 000 километра. За щастие, германците са предвидили механичен авариен режим. Когато гумата се разпадне напълно, металните шлици зацепват директно и позволяват на автомобила да се придвижи до сервиз на собствен ход.

Защо ремонтът е толкова сложен

Днес подмяната на гумен съединител с друг такъв е абсолютна рядкост. Рециклирани варианти не съществуват, а запазен оригинал не си заслужава парите. Затова масовата практика е преминаването към класически съединител с диафрагмена пружина която издържа много по-дълго на агресивно шофиране.

 
  
 
  
Самата смяна обаче е истинско изпитание за нервите. Ако не сте свикнали с тежки автомобилни ремонти, това е една от най-трудните задачи при тези моделите на марката. Процесът изисква първоначален демонтаж на цялата изпускателна система и премахване на всички топлинни щитове по дъното на купето. След това се преминава към откачане на полуоските от трансмисията, за да може да се свали самата скоростна кутия.

Следващата стъпка е изместване на карданната тръба назад, което отваря достъп за демонтаж на сензорите за скорост и референтна позиция от маховика. Тази процедура често се оказва най-трудната част от целия процес. Едва накрая се стига до свалянето на камбаната и достигането до самия съединител. На хартия всичко това звучи като стандартна процедура, но на практика изисква много търпение и сериозен опит, което прави услугата доста скъпа.