В света на съвременните автомобили сме свикнали да бъдем обсипвани от графики за икономия на гориво, еко-рейтинги и зелени листа, които „растат“ на таблото, ако галим педала на газта. Но знаехте ли, че японският гигант Toyota внедри в своите системи една от най-странните и същевременно гениални функции за обучение на шофьори, вдъхновена директно от култово аниме? Става въпрос за легендарния режим „Glass of Water“ (Чаша вода).

За да разберем корените на тази особеност, трябва да се пренесем в света на японските улични състезания и анимационната поредица Initial D. Там главният герой Такуми Фудживара е принуден от баща си да разнася тофу по планинските проходи с една стара Toyota Corolla AE86. За да го научи на съвършен контрол и плавност, баща му поставя чаша с вода в поставката на таблото. Задачата на Такуми е проста, но изтощителна: да препуска по завоите, без да разлее нито капка.
Инженерите на Toyota решиха да пренесат това предизвикателство в реалния живот, интегрирайки го в инфотеймънт системите на някои от моделите си, както и в софтуера на iPhone. Приложението е разработено за насърчаване на екологичното шофиране, което предизвиква потребителите да шофират достатъчно плавно, за да избегнат „разливане“ на виртуална вода от чашата на екрана. Режимът „Glass of Water“ използва прецизни G-сензори, за да симулира виртуална чаша с вода. Ако ускорявате твърде рязко, спирате агресивно или влизате в завоите като на рали, виртуалната течност се плиска и „разлива“.
Колкото и странно да звучи, това не е просто забавна играчка. Тази функция е един от най-ефективните учители по плавно шофиране, създавани някога. Тя не ви казва просто „карайте икономично“, а ви принуждава да мислите за инерцията, за центъра на тежестта и за финия баланс на машината. Резултатът? По-малко износване на спирачките, по-нисък разход на гориво и много по-комфортно пътуване за пътниците, които вече не се подмятат в купето като чувал с картофи.
Тази малко известна особеност е перфектен пример за това как автомобилните производители могат да съчетаят поп културата с инженерната мисъл. Тя превръща скучното ежедневно пътуване в изкуство на прецизността, доказвайки, че понякога най-добрият учител не е софтуерният ограничител, а дисциплината да запазиш виртуалната вода в чашата.


2