В зората на автомобилната ера, фокусът беше върху двигателя и шасито. Днес, когато технологиите напредват главоломно, вниманието се пренасочва към човека зад волана. Мониторингът на здравето и психическото състояние на водача не е научна фантастика, а жизненоважна технология за превенция на инциденти, която превръща автомобила в незаменим асистент.

Идеята е проста, но изключително ефективна: чрез мрежа от сензори, вградени в интериора, автомобилът непрекъснато следи физиологичните показатели на човека. Една от най-развитите системи, например тази, разработена от Ford, използва датчици в кормилната колона и седалката. Тези елементи улавят пулса, температурата и дори сърдечния ритъм на шофьора, превръщайки обикновеното пътуване в преглед в движение.
Тук ключовата роля играе системата за следене на вниманието (Driver Attention Monitoring – DAM). Чрез камери с висока резолюция, разположени на арматурното табло или кормилната колона, тя анализира движенията на главата и ъгъла на погледа на водача. Ако регистрира често затваряне на клепачите (сигнал за умора) или отклоняване на погледа за по-дълго време (сигнал за разсейване), системата незабавно задейства звуково и визуално предупреждение.
Когато автомобилът разпознае, че умората или разсейването представляват непосредствена опасност, влизат в действие по-сериозни мерки. При отчитане на критични промени в пулса или извънредно хаотичен стил на шофиране (рязко завъртане на волана, прекалено силно натискане на педалите), колата може да поеме контрола плавно. Системата може да намали скоростта, да включи аварийните светлини и да насочи автомобила към безопасно място край пътя, като активира и аварийно повикване.

Ползите от тези здравословни асистенти са неоспорими. Първо, те драстично намаляват риска от злополуки, причинени от заспиване или внезапна неразположеност зад волана. Второ, те индиректно насърчават шофьорите да тръгват отпочинали, осъзнавайки, че колата им е свидетел. И накрая, в дългосрочен план, събраните данни могат да бъдат безценни за превенция на хронични състояния, като навременна индикация за проблеми със съня или сърдечно-съдовата система.
В бъдеще, с напредъка на полуавтономното шофиране, тези системи ще станат задължителни. Те ще служат като необходимия преходен механизъм, който да гарантира, че водачът е буден и способен да поеме управлението обратно, ако автоматиката се изправи пред неразрешим казус. Така автомобилът се превръща не само в транспортно средство, но и в личен бодигард, който бди над живота на пасажерите.


1