Да улучиш точния момент е едно от най-ключовите неща в живота - и особено в живота на автомобилния двигател. Тъкмо това е работата на ангренажния ремък: да се погрижи всички движещи се компоненти на вашия мотор да функционират в синхрон. Но тази задача става неимоверно по-сложна, ако ремъкът е от нашумелия напоследък "мокър" тип.
"Мокрият" ангренажен ремък привидно не е много по-различен от обикновения - има същата форма, направен е от същата гума, подсилена с различни влакна. Разликата е само, че мокрият ремък минава през маслена вана в двигателя и е постоянно смазван.
Напоследък нашумяха проблемите с мокрия ремък в PureTech, 1.2-литровия бензинов двигател на Stellantis, използван широко в гамата на Peugeot, Citroen, Opel и други марки. Оплакванията станаха толкова много, че компанията ревизира агрегата преди повече от година и вече използва верига вместо ремък. Но всъщност това изобретение не е на Stellantis. Първата компания, използвала мокър ремък, е Ford - още през 2007 година в 1.8-литровия TDCi. Оттогава с тази технология са се заигравали също VW, Audi, Skoda, Seat, Toyota и дори Honda. Можете да видите всички модели, в които тя се среща, в галерията под статията.
На теория хрумването за смазване на ангренажния ремък звучи много логично. Постоянното му преминаване през маслена баня намалява триенето - и съответно повишава ефективността на двигателя, което води до по-малко емисии и по-нисък разход. Има и много съпътстващи позитивни ефекти. Смазването понижава шума, и освен това помага за охлаждане на ремъка, който иначе се нагрява значително при високи скорости. Това охлаждане и пониженото съпротивление благодарение на маслото означават, че ремъкът ще живее много по-дълго. На теория. Защо мокрият ремък е проблем?
Теорията е едно, а практиката - съвсем друго. В случая с мокрия ремък практиката показа, че гумата и маслото повече си вредят, отколкото си помагат. С течение на времето малки частици от ремъка се отделят в моторното масло, и оттам се разнасят из целия двигател, запушвайки маслопроводи и дори маслената помпа.
Успоредно с това в самото масло постепенно се натрупват частици нагар и други замърсявания, които ускоряват стареенето на гумата. Повърхността на ремъка започва да се износва и изтънява, зъбците се захабяват. Изтънелият ремък има по-слаб захват върху обтягащите ролки, което накрая води до приплъзване на ремъка - и до сблъсък между буталата и клапаните, което означава скъп ремонт в добрия случай, или бракуван двигател в лошия.
Мокрият ремък е и силно зависим от маслото. Ако в двигателя няма достатъчно масло, или не е налято препоръчваното от производителя, животът на ремъка може да се съкрати неколкократно.
Огромен проблем е и смяната. Теорията твърди, че тя се случва рядко, но практиката отново казва друго. В повечето случаи мокрият ремък трябва да се сменя дори по-често от сухия. Ford при въвеждането на технологията обещаваше смяна на 240,000 км или на 10 години, но после коригира това на 160,000 км. Предаването „Watchdog” на BBC обаче показа един 4-годишен Focus, претърпял повреда на двигателя заради приплъзнал ремък след eдва 80,000 км (3430 eвро за ремонт), и друг след изминати 84,000 км.
PSA дава официално 160,000 км пробег за ремъка на 1.2 PureTech, но експерти препоръчват и тук интервалът да не надхвърля 80,000 км.
Самият ремък не е скъп - между 60 и 180 лева в зависимост от производителя. Но смяната е сложна и може да отнеме дни сервизно време. Цената при официалните сервизи с лекота може да надхвърли 3,000 лева. Кои са автомобилите с "мокър" ремък (ГАЛЕРИЯ):