Някога, преди повече от век, ацетиленовите лампи на автомобилите са заменени с лампи с нажежаема жичка. Стъклените крушки с гореща и светеща спирала вътре бяха единственият вариант за фаровете на автомобилите почти до края на миналия век. През това време настъпи само една промяна - обикновените лампи с нажежаема жичка бяха заменени от крушки с нишки, работещи в среда на инертен газ. Наричаха се халогенни.
Самите автомобилни фарове имат две основни функции - да осветяват и пътя пред колата, равномерно и максимално далече и същевременно да не заслепяват насрещно идващите шофьори. И в момента, за първи път в историята, можем да видим на пътя сравнително нови автомобили с три вида светлинни източници едновременно – халогенни фарове, фарове с ксенонови лампи и светодиоди. Кой от тези три вида обаче се справя най-добре?
Фарове с халогенни светлинни източници
Те могат да бъдат разделени на две големи групи. Първата е лампата H4 с мощност 55/60 W, която сама осигурява както къси, така и дълги светлини. В сама халогенна крушка ясно се вижда екран, който блокира по-голямата част от светлинния поток от спиралата на късите светлини.
Втората група включва фарове, в които отделни лампи със собствени рефлектори са отговорни както за осветяване на пътя в далечината при липса на насрещни превозни средства, така и за видимост в условия на интензивен насрещен и следващ трафик.
Фаровете с крушки H4 са просто енергийна катастрофа. В режим на къси светлини повече от една трета от излъчването на 55 W нажежаема жичка се прекъсва от метален екран, разположен вътре в крушката на лампата, и следователно не осветява пътя.
Това е цената, която трябва да се плати, за да се гарантира, че осветеността на зоната на очите на насрещния шофьор е сведена до минимум. В режим на дълги светлини ситуацията е по-добра и всичките 60 W отиват за осветяване на пътя. Единственото предимство на такива фарове е тяхната проста и доказана конструкция, както и ниска цена.
По-усъвършенстван е фарът с две халогенни крушки, едната от които осигурява къси светлини, а другата дълги. Поне цялото светлинно излъчване от 55-ватовата нишка на най-обикновената лампа H7 отива за формиране на къси светлини.
Днес някои превозни средства използват крушки с нажежаема жичка в комбинация с лещи във фаровете си. Този вариант осигурява по-добро разпределение на светлината, но лампите са много „горещи“ в тази ситуация, което намалява и без това краткия им живот. Като цяло ресурсът на лампите с нажежаема жичка е ахилесовата пета на такава осветителна система. Има толкова много „еднооки“ коли по пътя и най-често това са модели с халогени.
Днес всички автомобили с халогенни източници на светлина са оборудвани с коректори, които променят ъгъла на светлинните лъчи спрямо надлъжната ос на автомобила. Когато се използват правилно, те са добри помощници на пътя.
Като цяло може да се каже за фарове с лампи с нажежаема жичка, че освен тяхната простота и ниска цена, те имат и други предимства. През зимата снегът върху тях бързо се топи от нагряване от доста силен източник на топлина. Но от друга страна течната мръсотия също изсъхва бързо.
Фарове с ксенонови светлинни източници
Източникът на светлина в ксеноновите фарове е дъгов разряд в среда от горещ йонизиран газ, разположен в запечатана колба. Една ксенонова крушка обаче не е достатъчна за работа на фара. Необходим е и запалителен блок, който първоначално осигурява високо напрежение от около 25 киловолта, след което разрядът трябва да се поддържа с променлив ток от 300 Hz и напрежение от 330 V.
Като цяло консумацията на енергия от ксенонови лампи е намалена почти наполовина в сравнение с халогенните. Ресурсът на ксеноновите източници на светлина е по-висок от този на лампите с нажежаема жичка и те не изгарят моментално, а постепенно губят яркост и дори цвят. Следователно тези крушки трябва да се сменят периодично.
Такива фарове се появиха през последното десетилетие на миналия век и, разбира се, преди всичко на скъпи и престижни модели. По-късно ксенонът постепенно се разпространява, но все още е значително по-скъп от фаровете с халогенни източници на светлина. Следователно ксеноновите фарове практически никога не са достигали автомобили от клас А и В и рядко се срещат дори в леки автомобили и кросоувъри от клас C.
Заедно с ксеноновите крушки скъпите автомобили бяха оборудвани със система за автоматично превключване от дълги към къси светлини. Много често се използват лампи с нажежаема жичка във фаровете за дълги светлини и ксенонови лампи за къси светлини. Станаха задължителни устройства, които автоматично регулират посоката на лъчите на фаровете в зависимост от надлъжния наклон на каросерията.
Също така всички автомобили с ксенон започнаха да се оборудват с устройства за измиване на фаровете. Най-често ксенонови лампи са инсталирани в модули на лещи. Но „гаражни майстори“ използваха адаптери, за да прикрепят ксенонови лампи към обикновени рефлекторни фарове, предназначени за халогени. В този случай зоната на светене на газ в лампата не попада в изчислената точка вътре в фара. Разпределението на светлината беше напълно произволно, а фаровете заслепяваха сериозно насрещните водачи.
Именно тези експерименти доведоха до факта, че в правилата за движение по пътищата всички вредни и неправилни източници на светлина все още се наричат ксенон, въпреки че днес майсторите все повече използват LED източници на светлина.
LED фарове
Основното им предимство е яркостта. В повечето случаи нивото на осветеност на пътя изглежда много по-добро, особено ако преди това сте карали кола с халогенни фарове. И ако всички предишни фарове бяха проектирани с очакването, че крушката в тях а може да бъде сменена, при модерните LED устройства проста подмяна на светодиоди не върши работа. В този тип фарове има толкова много светодиоди, че понякога те образуват цяла матрица, като всеки от тях се управлява отделно, което позволява не само режим на дълги и къси светлини.
Най-модерните фарове могат, при висока обща осветеност на пътя, да затъмнят само зоната, в която се намира насрещно или следващо превозно средство. LED-крушките осветяват идеално пътя, издръжливи са и харесват във всяко отношение, освен в цената, която е доста висока.
Също така при тях винаги има автоматично регулиране на височината. Липсата на устройство за измиване на фаровете обаче може много да затрудни шофирането в снежна буря. Работата е там, че светодиодите само леко загряват пластмасовия капак на фара (това не е достатъчно, за да разтопят снежинките, които полепват по него) и той може буквално да се покрие със сняг. Това не само влошава нивото на осветеност на пътя, но и започва да заслепява насрещните шофьори.