В края на миналия век (леле, как звучат едни 25 години разлика) Ducati беше марка с акцент върху Superbike. Италианците предпочитаха да разработват четиритактови двигатели пред двутактовите, използвани в Grand Prix.
Но в началото на хилядолетието всичко се промени. Водещата категория на мотоциклетизма щеше да изостави двигателите с 500 кубика в полза на други четиритактови с до 990 cc. Беше обещано повече скорост, повече мощност, нов звук. Ducati се върза на играта и скочи стремглаво в битка с японските марки.
Съобщението за появата му на стартовата решетка беше направено по средата на сезон 2002. По-конкретно в Муджело през юни). Мотоциклетът, декориран във „Ferrari red“, се появи за първи път. Това Ducati и наследниците му до 2006-а (през 2007 година работния му обем падна до 800 cc) започнаха да печелят репутация на двуколесната версия на Ferrari от Формула 1.
Всъщност, това си имаше и технически причини, не само поетични. Ducati беше наел инженери, които имаха опит с печелившите коли Ferrari на самия Михаел Шумахер. Факт е, двете марки доминираха в съответните шампионати по едно и също време. Лорис Капироси и Михаел Шумахер поддържаха страхотни отношения. Легендарният германецът следеше отблизо кариерата на италианеца. Понякога Шуми дори се опитваше да укроти някое Ducati на италианеца в частни тренировки.
Максималното развитие, което италианците постигнаха с 990-кубиковите двигатели, дойде с Ducati GP6. Звярът беше разработен за състезания през сезон 2006 година - имаше 250 коня при едва 148 кг. Моторът беше създаден точно за Капироси преди финалните състезания, конкретно за състезанията в Малайзия, Австралия и Япония.
В първите две неповторимият Валентино Роси успя да наложи своята Yamaha срещу Ducati на Капироси. В Япония обаче Лорис взе полпозишън и спечели победата без да пусне и за стотна лидерството. След това екипът на Ducati Marlboro „опакова“ своето "бебе" към Европа, тъй като три седмици по-късно дойде време за състезанието в Ещорил. Гумите на Bridgestone не се оказаха никак добри на новия асфалт на португалската писта, така Капироси остана на 12-о място и падна чак до четвърто в генералното класиране.
Остана само Валенсия. Сете Гибернау, съотборникът на Лорис Капироси в Ducati, не можеше да се състезава у дома, защото беше паднал в Ещорил и имаше травми. Той беше заменен от Трой Бейлис, пилот на Ducati Superbike. И да - изборът не можеше да е по-правилен. Победата отиде точно при Бейлис, следван плътно от Капироси.
Титлата заслужено взе вече покойният Ники Хейдън. Лорис обаче успя да надмине своя сънародник Марко Меландри с една точка, за да се изкачи до трета позиция в шампионата. Като бонус - счупи рекорда на испанската писта с време 1:32,924 минути.
След сезона този страхотен мотоциклет беше върнат в централата на Ducati и оттогава е там на отговорно пазене. Но нищо не е вечно и фирмата от Болоня ще го продаде за радост на някой колекционер милиардер. Не е лесно да видиш подобна машина от MotoGP за продажба. За разлика от това, което прави Ducati, японските марки имат навика да смачкват на скрап повечето от екземплярите в края на сезона! Сигурно на естетите им звучи като харакири.
А този мотоциклет е в толкова оригинално състояние, че повече не може. Дори е запазена ръкохватката на кормилото, носена от Капироси. Също и стикерите от проверката, която са му поставили на пистата във Валенсия. Да, никога няма да достигне цените, платени за Ferrari на Михаел Шумахер. Но се предполага, че на търга, който RM Sotheby's ще организира тази вечер - 3 декември, някой ще подпише чек за между 400 000 и 800 000 долара.