Колите с двигатели от други производители под капака си не са толкова необичайно явление. По-скоро e дори нормална практика в света на автомобилния бизнес. Точно това правят малките производители на спортни автомобили и всъдеходи.
Например, Lotus дълго време използва двигатели на Toyota, а суперавтомобилите Aston Martin все още са оборудвани с мотори на Mercedes-AMG. Дори Trabant се произвеждаше за кратко с двигатели на Volkswagen.
Причината е тривиална - създаването на двигател е много трудоемък и скъп процес. За малките компании е по-лесно да купят готов, отколкото да се занимават с разработването и производството му. Има обаче много по-малко примери за голям играч на автомобилния пазар, който заема двигатели от друг световноизвестен играч. Точно това се случва през 1984 г.
Нека разкрием за какво става дума. Знаете ли, че през 1984-1985 г. американските Lincoln Continental и Lincoln Mark VII са поръчвани не само с бензинов двигател, но и с немски дизелов? А именно с 2,4-литровия шестцилиндров турбодизел на баварската компания BMW.
Този двигател изисква сериозна допълнително заплащане - срещу 1235 долара от началната цена, вместо стандартния петлитров V8 бензинов двигател (в зависимост от степента на форсиране, той развива 150-180 к.с.), купувачите могат да изберат турбодизел с мощност от едва 115 кончета.
С други думи, те доплащат за по-икономичен, но забележимо по-шумен и по-бавен автомобил. Ако дизеловият Continental с четиристепенна автоматична скоростна кутия ZF ускорява до 60 мили в час (96,6 км/ч) за 13,9 секунди, то моделите с бензинови осмаци взимат същото упражнение за десет секунди.
Трябва ли да се учудваме тогава, че много малко хора са готови да платят допълнителни пари за германски турбодизел? За две години само 1500 автомобила Lincoln са оборудвани с шестцилиндрови двигатели BMW.