Първите опити за създаване на автомобилна навигация датират още от началото на миналия век. През 1932 г. в Италия е създадено устройство, наречено Iter Avto. В него се зареждаха хартиени карти на ролки, а кабел, свързващ устройството със скоростомера, показваше къде се намира колата по маршрута.
И все пак истинската навигация в кола е изобретение от 80-те години. Тогава японският производител Honda, съвместно с Alpine, представят Electro Gyrocator - първата наистина работеща навигация за автомобили. За разлика от повечето съвременни навигационни системи, тя не използва GPS сателити. Това е инерционна навигационна система с хелиев жироскоп, която определя позицията в космоса.
Картите са поставени вътре в самото устройство, като се превъртаха върху 15-сантиметров монохромен дисплей, докато автомобилът се движи. Пакетът включва и... химикал, с който, ако трябва, шофьорът може да постави специални бележки на картата. Потребителите могат да променят мащаба, яркостта и контраста на дисплея.
През 1981 г. Electro Gyrocator, който между другото тежеше около девет килограма, е предложен като опция за Honda Accord и Honda Vigor. Но с цена от около 300 000 йени (около 3500 лева по днешни курс), тоест почти една четвърт от цялата кола, тя не е търсена от клиентите.