Моторното масло, използвано в двигателите с вътрешно горене, се използва за смазване на триещи се детайли, отстраняване на топлината, защита на металните елементи от ръжда, измиване на въглеродни отлагания и отстраняване на замърсители. Маслото се подава към вътрешните елементи на двигателя през канали под налягане, създадено от маслената помпа.
За всеки двигател налягането е индивидуално и зависи от размера, модела и вида на горивото, с което работи агрегата. Точните параметри са посочени в техническата документация на автомобила.
В автомобилната индустрията се използват усредени стандарти за бензинови и дизелови двигатели. По този начин бензиновите двигатели на празен ход поддържат налягане от около 2 атмосфери, а при 3500–4500 оборота - от 4,5 до 6,5 атмосфери. Дизеловите двигатели имат налягане с 40–50% по-ниско от бензиновите двигатели.
Експерти отбелязват, че както повишеното, така и прекалено високото налягане в двигателя с вътрешно горене са крайно нежелателни и могат да доведат до редица повреди. Намаленото налягане в двигателя с вътрешно горене води до повишено износване на частите. Ако в мотора няма достатъчно налягане, той започва да изпитва „маслен глад“ и върху работните механизми не се образува достатъчно силен смазочен филм.
Отделните детайли на задвижващия агрегат също могат да се задръстят. Липсата на масло причинява дисбаланс в работата на двигателя, което може да доведе до повреда на вътрешните компоненти.
Причините за високо налягане обикновено се дължат на износен или замърсен предпазен клапан. Този проблем може да бъде решен чрез подмяна или промиване на системата със специални съединения. Налягането също се повишава, когато масленият филтър е замърсен.
Повишено налягане в двигателя се наблюдава, ако работният обем на маслото надвишава нормата. Тогава смазката преминава през уплътненията и гарнитурите, като може да попадне в горивната камера. Прекомерното налягане също води до омазняване на запалителните свещи и спад на мощността на двигателя.