Renault 12 е показан за първи път пред публика на автосалона в Париж през 1969 година и в същата година влиза в производство - както в родната си Франция, така и като първи масов модел на новосъздадената марка Dacia в Румъния. Моделът има доста модерен за времето си дизайн с някои характерни елементи, които го отличават и до днес - съчетанието от издигаща се до самия си край линия на покрива, която "пада" рязко през широките задни колони и преминава в ниска задна част продължава да откроява профила на автомобила сред всички негови конкуренти както от онова време, така и от по-късните години.
Освен като седан, от 1970 г. моделът почва да се предлага и в още по-практичен вариант с каросерия комби. Появява се дори спортна модификация Gordini, задвижвана от 1,6-литров двигател с два двойни карбуратора Weber, който с мощност от 125 к.с. и екипирана с петстепенна механична предавателна кутия.
Интересното при Renault 12 e, че моделът има повече от приличен, но не и незапомнено голям успех на пазарите в Западна Европа за своите 12 години производство, докато в Източния блок и дори извън пределите на Стария континент моделът се превръща в истински бестселър благодарение на съчетанието от добра функционалност и проста, надеждна техника. В следствие на това автомобилът се произвежда близо 40 години в Румъния под името Dacia 1300 (1969 - 2006 година), в Турция сглобяването продължава само малко по-кратко от това в северната ни съседка - от 1971 до 2000 година.
Интересен факт е, че това е първият модел автомобил, сглобяван в Турция, който започва да се изнася извън пределите на страната. След някои обновления в края на 80-те произвежданият от предприятието Oyak-Renault в Бурса модел получава името Renault Toros. Наред с изброените дотук места, моделът се прави за пазара на тогавашна Югославия в Ново Место, Словения, както и в Мароко, Аржентина, Колумбия, Мексико и други.
Успехите на модела не се изчерпват с изредените дотук места, на които е произвеждан толкова много години. През 1970 година 12 е обявен за "Кола на годината" в Австралия и скоро започва сглобяването му и там. В допълнение моделът се сглобява също в Нова Зеландия и дори в Канада.
На повечето пазари моделът Renault 12 се продава с няколко модификации на 1,3-литров бензинов четирицилиндров мотор, по-късно заменен от малко по-модерен агрегат 1.4, но има и версии 1.6.
Както се случва при повечето модели, произвеждани от 60-те или 70-те години почти до наши дни, по-късните екземпляри от Renault 12 постепенно започват да губят елегантните си хромирани и метални детайли, които отстъпват място на пластмасови и гумени елементи, осигуряващи по-добра безопасност на пешеходците, но и донякъде лишаващи дизайна на автомобила от първоначалния му чар.