Най-симпатичната кола в света? Тестваме новия Volkswagen ID.Buzz

Задоволяването на изначално високи очаквания е една от най-тежките задачи не само в политиката, но и в света на автомобилите. А едва ли има друг модел, който в последните години да е бил изправен пред по-висока летва от Volkswagen ID.Buzz.               Като цяло около електромобилите на Volkswagen не липсва интрига: най-големият европейски автомобилен производител твърдо обяви, че скоро ще скъса с двигателя с вътрешно горене, така че от тези модели зависи цялото му бъдеще. Но в този случай имахме и много други основания да очакваме с нетърпение срещата с ID. Buzz.                   От една страна, тази кола в карго версията си вече спечели титлата Международен ван на годината, което добавя още малко към високите очаквания. От друга, това е дългоочакваното завръщане на един от най-емблематичните и най-обичаните автомобили изобщо в историята - Volkswagen Type 2.         

Очевидни са някои препратки към дизайна на оригиналния "Bulli", но ID.Buzz в никакъв случай не е ретро модел            Първото поколение на Тype 2, което се появи през 1950 година, имаше жалките 24 коня мощност и двигател с въздушно охлаждане, който изискваше чести спирания. Но също така бе неустоимо симпатичен, доста практичен и позволяваше да пътувате в компанията на много приятели. През 60-те тази кола, наричана галено Bulli, стана емблема на разкрепостяването и, между нас казано, на сексуалната революция.                       ID. Buzz, далечният й наследник, иска да възроди легендата, но не като имитира миналото, а като го пригоди за бъдещето. В дизайна е търсено намигване към формите на оригинала, но само толкова. Никога не бихте сбъркали двете коли, дори да са само силуети на фона на залеза.

Buzz е с половин метър по-дълъг от добрия стар Bulli, с почти 30 сантиметра по-широк и - дръжте се да не паднете - с цели 1443 килограма по-тежък. В което впрочем няма нищо чудно, защото той е изцяло електрически.                       И платформата, и задвижването тук са ни добре познати от по-малките ID.3 и ID.4. Buzz има литиево-йонна батерия с използваем капацитет 77 киловатчаса и електромотор, който задвижва задната ос и развива 204 конски сили. През юни ще се появи по-мощна и по-дълга версия със задвижване на четирите колела.

Дори и в късата версия обаче платформата е доста удължена в сравнение с ID.4 например.         Плъзгащата се и електрифицирана странична врата е още едно съществено удобство за града               Ето ви го най-големия плюс на електрическото задвижване. Тази кола има същото междуосие като Audi Q7, и даже повече място вътре заради кубичните форми. Но като външни габарити е с цели 35 сантиметра по-къса - идеалното решение като семеен автомобил за града.

Задните седалки се плъзгат напред и назад, така че и най-високите ще се сместят удобно. Имат пикник масички и джобове за таблет. Освен това облегалките им могат да се отпускат за повече удобство на дълъг път.           Нито един SUV няма да ви предложи толкова багажно пространство при такива габарити           Багажникът побира смайващите 1121 литра - двойно повече от всеки типичен SUV модел с такива размери. Освен това върви с един много удобен вертикален разделител, така че чантите ви да не пътуват в едно и също пространство с кабели, инструменти и така нататък. По-нататък Volkswagen ще представи и кемпер версия на този автомобил, но всъщност с този разделител и при сгъната задна седалка дори нашият Buzz може да се превърне в легло за двама.          Разделителят за багажника явно е създаден с мисъл за бъдещата кемпер версия - и всъщност позволява да превърнете и обикновения ID.Buzz в удобно легло за двама. Единственият минус е, че никак не е лесно да го отстраните, ако примерно се наложи да возите нещо обемисто             Интериорът е максимално изчистен и дава фантастично усещане за простор. А също и някои дребни, но симпатични елементи като тези ухилени човечета. Местата за прибиране на вещи са толкова много, че всъщност рискувате постоянно да си губите нещата. Конзолата между предните седалки не само е подвижна, но може и изцяло да се извади при желание. В нея има вградени стъргалка за лед и отварачка за бутилки. Всички пластмаси са от рециклирани материали.         Конзолата между предните седалки не само се плъзга напред-назад, но може лесно изобщо да се махне             Ако се напънем да търсим минуси, най-лесно ще ги намерим в мултимедията, която като цяло е слабото място на новите електромобили на Volkswagen. При ID.3 и ID.4 тя се прочу като неинтуитивна и даваща доста проблеми със софтуера, въпреки че германците уверяват, че са ги оправили с ъпдейти. В интерес на истината, ние за четири дни нямахме нито един бъг.            Информационната система не ни създаде никакви грижи. Но не бихме я нарекли интуитивна             Със сензорните плъзгачи за климатика се свиква бързо, но все пак никога няма да бъдат толкова удобни, колкото добрите стари физически лостчета. Колкото до сензорните бутони на волана, далеч по-лесно е да ги активирате неволно, отколкото да ги използвате съзнателно.     

Но това, честно казано, си е издребняване от наша страна. Като цяло ID.Buzz е удобен и много лесен за управление. Електрическият му волан е всъщност изненадващо прецизен, а радиусът на завой приятно ни удиви. Колата стои стабилно в завой, окачването смекчава добре неравностите въпреки големите джанти. Даже спирачките са достатъчно предсказуеми въпреки рекупериращата функция и въпреки факта, че задните са барабанни. Да, тази кола, която струва колкото четири нови дачии, има същите спирачки като трабанта на дядо ви. Но всъщност тук те са подложени на несравнимо по-редки натоварвания, затова барабанните са за предпочитане пред дисковите.           Позицията на шофьора е по-висока, отколкото в повечето SUV модели, и е комбинирана с отлична видимост             Салонът е много тих, както може да се очаква. Само при магистрални скорости се чува леко свистене от големите огледала.

Думата "магистрални" ни отвежда обаче до най-критичното качество на всеки електромобил - пробега. Ако решите да повторите някогашното пътешествие на хипитата от Сан Франциско до Уудсток - около 4700 километра - ще трябва да спрете 16 пъти за поне половин час. Слава богу, че сега вместо Джими Хендрикс по сцените е Джъстин Бийбър, та е по-лесно да се устои на изкушението.                 Официалният пробег на ID. Buzz с едно зареждане е до 415 километра, но това е изчислено на база предимно градска употреба. На дълъг път, и особено на магистрала, нещата стоят другояче. Докато снимахме, постигнахме разход, при който батерията би ни стигнала само за около 300 километра.

В нашите тестове обаче има и един малък проблем: заради начина, по който ги снимаме - с чести потегляния, спирания, внезапни ускорения - те не са показателни за разхода, който ще имате вие в истинския живот с тези автомобили. Затова сега оставяме теста за разхода за финала. Приключили сме със снимките и ще направим едно пътуване по свещения за всички българи път до Гърция, само за да видим каква ще е консумацията на енергия на този автомобил. Това е изцяло с научно-изследователска цел, без всякаква връзка с биволските сувлаки, които ни очакват на финала.           За общителни по природа хора електромобилите предлагат неограничени възможности за нови запознанства по зарядните станции. Нашият тестов ID.Buzz неизменно събуждаше любопитството на останалите шофьори               На старта, при напълно заредена батерия, компютърът ни гарантира 327 км, но това е на база на високия ни разход от предния ден. За да не го вдигнем още повече, на магистралата поддържаме скромните 110-120 километра в час. И разчитаме на вече достатъчното количество зарядни станции. Макар че и при тях невинаги нещата минават гладко. На теория Buzz може да зареди от 10 до 80 процента само за 35 минути, ако намерите достатъчно мощна станция. На практика скоростта на зареждане зависи и от моментното състояние на батерията.                      На финала сме минали 550 км, като сме заредили два пъти - веднъж 20, веднъж 40 киловатчаса (на обща стойност около 60 лева). Имаме обхват за още 100 км. Какво означава това? При идеалните температурни условия, но с четирима пътници, с използване на климатик, тази кола спокойно изминава някъде между 350 и 380 км с едно зареждане.

За едно нормално семейство това значи по едно спиране за половин час на отиване и връщане от морето - съвсем приемливо. А в градското ежедневие е достатъчно едно зареждане седмично.                      Идва и моментът на истината - успели ли са от Volkswagen да отговорят на високите очакщвания с ID. Buzz? Аз лично мисля, че да. Тази кола носи много от духа на оригиналния Тype 2. В същото време е високотехнологична, комфортна и напълно съвременна.

Само в едно отношение тя се разминава драматично с това, което бихме очаквали от някогашната икона. Някога Bulli беше предпочитана кола от хипитата не на последно място и защото беше много достъпна като цена. Тук цената за България започва от 122,000 лева. Вярно, че цената включва много оборудване - 19-цолови алуминиеви джанти, затъмнени задни стъкла, автоматични LED светлини, парктроник отпред и отзад, предна камера и радар с аварийна спирачка, седалки с елементи от велур, кожен волан, поне три USB порта, климатроник с две зони. От платените опции бихме препоръчали само аларма и камера за задно виждане.          Обърнатите глави, усмивките и вдигнатите палци са гарантирани. Интересно дали едноцветна версия би предизвикала същите реакции                 Все пак 122 хиляди лева е множко за един семеен автомобил. Не и обаче за модна икона. Замислете се колко хора си купуват скъпа кола само заради удобствата, които предлага тя? И колко я купуват, за да впечатлят останалите? А като инструмент за предизвикване на симпатии у другите, Volkswagen ID. Buzz на практика няма конкуренти.

За десетина години сме тествали какви ли не автомобили по българските пътища - от BMW i8 и Mercedes EQS до Nissan GT-R и Rolls-Royce Phantom. Но никога за нито един от тях не сме получавали толкова много обърнати глави и толкова много вдигнати палци, както за ID.Buzz.          Още снимки от теста на Volkswagen ID.Buzz вижте в ГАЛЕРИЯТА: